Чистенето, дори в лабораториите, далеч не е така опасно. Беше възможно да попаднеш на киселина, контактна отрова или съмнителна алхимична субстанция, но те не са трудни за улавяне. Повечето ученици не си правят голям труд, просто напълват кофа със сапунена вода, хвърлят съживително заклинание върху няколко парцала и дълга дръжка, вкарват ги вътре и наблюдават процеса от вратата. Но освен ако не съм напълно скапана, аз върша всичко на ръка. В комуната се редувахме да чистим и мама не ми позволяваше да си служа с магия, така че парцалът и кофата са мои добри познайници. Тогава се чувствах ужасно огорчена. Сега това значи, че излизам от сделката с малко допълнителна мана, вместо обратното, а и понякога се натъквам на използваеми материали сред останките. Все пак не е някакво вълшебно преживяване, де.
— Ще дойда с теб — заяви Орион.
— Какво ще направиш? — попитах и се засмях, като установих, че не се шегува. Всички биха си помислили, че наистина е влюбен. — Не ме оставяй да те спирам.
С негова помощ отметнах задълженията си много по-бързо и двамата прекарахме остатъка от уикенда заедно в библиотеката. Налага се да призная, че тревожните погледи от нюйоркската банда всеки път, като минавахме покрай техния кът в читалнята по път към столовата и обратно, ми донесоха голяма доза дребнаво и откровено глупаво удовлетворение. А бях достатъчно умна да съм над тези неща. Беше редно да се сдружа с всички. Не се срещах с Орион, но той наистина ми беше приятел; не беше някаква временна илюзия. Имах реален пробив в Ню Йорк. Ако ме приберяха, нямаше да се налага да се тревожа да търся други съюзници. Можех да стана част от поделянето на енергия и да се устремя право към портите, все едно се пързалях на лед. Подозирах, че дори нямаше да се наложи да им пълзя в краката, просто трябваше да се покажа порядъчно вежлива.
Но не го правех. Не окуражавах никое от другите деца от анклава, макар те да се опитваха да установят контакт; аз просто ги отблъсквах. При това никак не прикрито. Като отивахме да си измием зъбите в събота, Аадхия попита предпазливо:
— Ел, някакъв план ли си съставила?
Мигом схванах какво имаше предвид. Но не отговорих нищо; не желаех да бъда раздумана с разум от глупавото си поведение.
— Така стоят нещата — отбеляза Аадхия след кратка пауза. — В училището ми навън бях наистина популярна. Тренирах футбол и гимнастика. Имах милион приятели. Но през годината преди въвеждането мама седна на разговор с мен и ми заяви как тук вътре ще бъда от неудачниците. Не го каза в смисъл бъди подготвена, че е възможно да се случи. Обяви го директно.
— Ти не си неудачница — възпротивих се.
— Напротив, точно такава съм. Неудачница съм, защото ми се налага да го обмислям през цялото време: как ще изляза оттук? Остава ни една година, Ел. Наясно си какво ще представлява дипломирането. Децата от анклавите ще изберат най-добрите сред нас. Ще раздават предпазни щитове и ще поделят енергия, ще използват магия за бремето или ще опънат защитен чадър и ще изхвърчат през портите навън, а зловредните ще погнат всички останали. В този сценарий ние не желаем да бъдем сред А и какво ще правиш после? Ще живееш в колиба в Скалистите планини?
— В шатра в Уелс — промърморих, но тя очевидно беше права. В действителност бях планирала всичко с едно супер важно изключение. — Те не искат мен, Аадхия. Искат Орион.
— Е, и какво? Възползвай се, докато можеш — посъветва ме Аадхия. — Чуй, казвам ти всичко това, защото ми правиш огромни услуги и защото си достатъчно умна да го чуеш, така че недей да беснееш. Сигурно ти е ясно, че отблъскваш хората.
— Но не и теб? — попитах и се опитах да прозвуча хладнокръвно, макар да не се чувствах така.
— Не съм имунизирана или нещо — обясни тя. — Но мама също така ми поръча да се държа добре с отхвърлените, защото е глупаво да затварящ врати, и да съм подозрителна към прекалено милите, защото искат от теб повече, отколкото показват. И явно е била права. Излезе, че Джак Уестинг е същински Ханибал Лектър, а ти се оказа толкова точна, че обърна гръб на Ню Йорк и Лондон заради мен, само защото не те прекарах в сделките ни. — Повдигна рамене.
Вече бяхме стигнали в банята и повече не можехме да говорим. През цялото време, докато си миех зъбите и лицето, и после, докато пазех и Аадхия да го свърши, кипях вътрешно. По път обратно обаче избухнах.
— И защо? Какво съм сторила, та да отблъсквам хората?
груба си, държиш се студено, жестока си, вечно си ядосана, ваш другите, та да изкарат, че вината е моя. Тя обаче ме изгледа и се намръщи, сякаш наистина го обмисляше.
— Чувството, което създаваш, е сякаш предстои да заяви с решителност.
— Какво?
Но Аадхия вече ръкомахаше готова да поясни.
— Нали знаеш това усещане, когато си някъде далече и не си взела чадър, защото е греело слънце, като си излизала. Обула си хубавите си велурени ботуши, а изведнъж притъмнява и е повече от ясно, че ще рукне порой. Казваш си „О, върхът“. — Тя закима сама на себе си, доволна от гениалната си аналогия. — Като се появиш някъде, внушаваш точно това чувство. — Направи пауза и хвърли поглед зад нас, та да се увери, че никой не слуша, а после добави рязко: — Да знаеш, че ако хитруваш малко в повече, това може да повлияе зле на вибрациите ти. Познавам ученик от академичната пътека по алхимия, който има много добра рецепта за пречистване…
— Аз хитрувам — процедих през зъби. — Никога не съм хитрувала.
Тя ме изгледа невярващо.
— Сериозно ли?
Това беше наистина полезно. Разбира се, че би трябвало да е такова. Аадхия беше сто процента права и беше редно да я послушам и да обърна едноседмичните си нелюбовни отношения с Орион в инструмент за директна покана още на момента да се присъединя в най-малко три различни анклава, с готовност да последват още дузини през всяка следваща седмица, през която имаме нелюбовни отношения. Защото
Но вместо това първата ми стъпка на следващата сутрин беше да отговоря на Сара с неописуема студенина:
— Съжалявам, заета съм.
Тя ме канеше да разменя заклинания с нейната уелска група, която се събираше да преговаря в неделя. Беше пълно с деца от анклава на Великобритания, всяко с наследствен сборник, претъпкан с първокласни и надлежно изпробвани магии, още по-ценни, заради факта че езикът е напълно фонетичен. Общо взето, всеки, способен да се справи с името Ланвайрпулгуингил — което дори не е пълното, — би могъл да използва повечето заклинания, дори без да знае какво означават всички думи, така че човек се радва на облагата от по-рядък език и по-обширна група за размяна. Благодарение на доброто старо „Исгол Улкрад Абъртрайви“ или казано на прост език, гимназията в Кардиган, моят уелски е доста приличен, макар никога да не съм го използвала извън часовете. Всеки път, когато влезех в магазин или пъб, хората превключваха на английски дори без да се замислят и понякога продължаваха на английски, нищо че аз отговарях на уелски.
В тона на самата Сара се долови известно съмнение.
— Чух, че си израснала в Уелс и помислих, че може би… — беше начинът, по който го формулира. О, и искаше да го осъществим след закуска на тяхната маса в библиотеката. И то се знае, бях добре дошла да
— Аз нямам нищо против — заяви ми Орион, когато седнахме с подносите си. Беше дочул предложението.