Много от най-старите и могъщи заклинания на санскрит в циркулация, такива чиито оригинални ръкописи са изгубени преди векове, идваха от екземпляри, изработени в багдадския анклав преди хиляда години. Книгата не изглеждаше като хилядагодишна и не създаваше такова усещане, но това не значеше нищо. Дори в анклавите сборниците със заклинания си тръгват от рафтовете, ако каталогизацията не е извънредно добра и някой могъщ библиотекар не ги следи. Не знам къде отиват, когато изчезнат, дали в нещо като празнотата около стаите ни, или на друго място, но докато ги няма, не остаряват. Колкото по-ценни са, толкова по-вероятно е да се скатаят: пропити са от желание да се предпазят. Тази изглежда толкова нова, че сигурно се е изпарила от библиотеката в Багдад едва няколко години след написването й.
Сдържах дъха си и я разлистих, а в следващия момент гледах първата страница от превод на санскрит — с внушително количество обяснителни записки в полетата. Вероятно щях да бъда принудена да започна да уча арабски и щеше да си струва, защото на първата страница в общи линии се казваше „Вижте Шедьовъра на Мъдреца от Гандхара“ и аз издадох гласно ужасен вреслив звук и притиснах книгата към гърдите си, все едно имаше опасност да отлети от само себе си.
Сутрите на Златния камък са прочути, защото са първите познати заклинания за съзнателно изграждане на анклави. Преди това анклавите са възниквали само по случайност. Ако дадена общност от магове живеят и работят заедно на едно и също място за дълго време, например десет поколения, мястото започва да се отделя от света и да се разраства по чудати начини. Ако маговете системно влизат и излизат само през няколко определени места, те се превръщат в порти на анклава, а останалата част може да бъде придумана да се откъсне от света и да навлезе в празнотата по същия начин, както Магьосническата академия се носи в нея. На който етап зловредните не могат да те докопат, освен ако не се вмъкнат през входовете; това прави живота далеч по-безопасен, а и магиите са по-лесни за изпълнение, което пък води до далеч по-приятно ежедневие.
Не е имало много естествени анклави обаче. Небивал късмет е да имате десет поколения с достатъчна стабилност в историята, та да ви се отвори възможност да създадеше такъв. Само защото си маг, това не те спасява, когато градът ти бъде опожарен или пък те наръгат със сабя. В действителност няма пълна сигурност дори в анклав. Ако се укриваш вътре и входът е бомбардиран, с анклава ти също е свършено. Не съм убедена, че някой знае дали ти всъщност се взривяваш, или цялото място просто пропада в празнотата с теб вътре, но въпросът е твърде академичен.
От друга страна, все пак предпочиташ да имаш анклав пред това да се свираш в мазе. Лондонският анклав е оцелял при германските бомбардировки, защото са отворили много входове из целия град и бързо са заменили разрушените. Сега това им създава други проблеми; в Лондон се подвизават нелегални пънк магьосници, които оцеляват, като издирват изгубените стари входове. Открехват ги достатъчно, та да се сгъчкат един вид в периферията на анклава — не разбирам техническите подробности и те също не ги разбират, но им се получава, — след което си устройват дейността там, докато административният съвет на анклава не ги набележи, прогонват ги и зазиждат отвора наново. Познавам няколко от тях, тъй като всичките идват при мама, ако нещо не им е наред, а това се случва често, защото се намърдват в полуреални пространства, точат маната на анклава посредством стари и мрачни канали и консумират храни и напитки, набавени с магия.
Мама ги оправя и не им взема нищо, освен ако не се брои фактът, че ги принуждава да участват в много медитации и им чете лекции как не е редно да се мотаят в анклава, а трябва да последват примера й и да заживеят в гората. Понякога дори я слушат.
Но Лондон не е естествено възникнал анклав; никой от големите анклави не е. Конструирани са. И доколкото ни е известно, най-първите някога „изградени“ анклави, датиращи отпреди близо пет хиляди години, са тези на Златния камък. В рамките на един век са били сътворени десет на брой из Пакистан и Северна Индия; три още съществуват дори след всичкото това време. За тях се твърди, че създателят им е авторът на сутрите на Златния камък, мъж на име Пурочана, за когото магьосници историци вярват, че се появява в „Махабхарата“ повече или по-малко в служба на принца на Гандхара. В средновековни източници често е наричан Мъдреца на Гандхара. В „Махабхарата“ е злодей, който гради къща от восък, за да се опита да изгори враговете на принца си живи, та не ми е ясно как се съчетава това с ролята му на героичен конструктор на анклави, но светските източници невинаги са справедливи към маговете. Или пък е възможно да се е опитвал да построи точно възпламеняемата къща и случайно да се е натъкнал на метод да получи анклав.
Така или иначе, почти сигурна съм, че десетте анклава не са основани от същия човек. Веднъж щом си устроиш спретнат анклав, където да живееш, не би се преместил и да започнеш отново, нали така? Но съществуваше специфичен набор от заклинания, които бяха изгубени от векове.
Очевидно това не беше попречило да се строят анклави. Щом маговете осъзнали, че да строиш анклави, това се превърнало в предмет на огромен и последователен интерес Майсторите изнамерили методи, които да ти позволят да изградиш по-големи и по-добри анклави, а заклинанията на Златния камък били изгубени поради излизане от употреба. Аз не знам много за модерното строителство на анклави, това са строго пазени тайни, но ми е известно, че описанието на процеса може да се побере в един том с дебелина от два сантиметра, дори с бележките в полето. Опира до разликата между сковаването на дървена хижа и строежа на небостъргача „Бурдж Халифа“.
Но въпреки петте хиляди години усъвършенстване някои от строителните заклинания на Златния камък още са широко използвани, защото са много добри, особено боравенето с елементи, и най-популярното, фаза на материята, което е много по-важно, отколкото звучи. Ако искаш пара, можеш да я получиш, като подложиш на достатъчно висока температура тенджера с вода. Доста разточително е обаче от гледна точка на изразходваната мана. Но ако си достатъчно голям късметлия да се докопаш до заклинанието на Пурочана за контрол над материята, няма да ти се налага да предприемаш междинните стъпки за генериране на топлина, загряване на цялата вода, тенджерата и въздуха около нея и така нататък. Просто вземаш тенджера с вода и превръщаш точно необходимото ти количество в пара, изразхождайки само нужната мана. Подобен похват за контрол на маната е нещо грандиозно; благодарение на него строенето на анклави е станало осъществимо.
И сега аз държах в ръцете си заклинанието за контрол на фазата на материята. Намираше се на шестнайсета страница. Като го открих, ръцете ми трепереха. Наложи се да спра да чета и отново да притисна книгата към гърдите си. Едва се сдържах да не се разплача, защото това значеше, че в крайна сметка може би щях да изляза жива, а бях започнала да се съмнявам, като видях колко голяма част от складираната си мана бях заличила. Освен че щях да съм в състояние да използвам заклинанието лично, можех да го изтъргувам срещу нещо
Извън Магьосническата академия да купиш заклинание за контрол на фазата на Златния камък отнема еквивалента на цялата мана, събрана от двайсет целеустремени магове за период от пет години. И е далеч по-трудно, отколкото звучи. Не можеш просто да трупаш в банката мана за пет години, а после да отидеш да си напазаруваш в уютна книжарничка. Единственият начин да се сдобиеш с магия с толкова висока стойност е да си послужиш с бартер: намираш анклав, склонен да търгува с теб, договаряш сделка за нещо искано от тях, което няма как да получат по-лесно — в общи линии, защото е неприятно за вършене, болезнено или опасно, — и после посвещаваш пет противни години, та да го изработиш и да им го връчиш. И през цялото време се надяваш, че няма да се отметнат от сделката или пък да добавят още няколко искания, което далеч не е нечувано.