След като подът бе почистен, добавих петдесет лицеви опори — влязох в доста добра форма през последните три години — и направих любимата заличаваща магия на мама. Така цялото ми стайче замириса на изгорял градински чай, но все беше някакво подобрение. Осъзнах, че почти бе дошло време за вечеря. Един душ би ми дошъл много добре, само че не ми се искаше да се боря с нещо, дето можеше да изпълзи от канала на банята, а то със сигурност щеше. Затова просто си смених блузата, сплетох си косата наново и си изплакнах лицето с вода от каната. С остатъка си изпрах тениската и я проснах да съхне. Имах само тези две блузи и те почти се бяха разпаднали. В първата година ми се наложи да изгоря половината си дрехи, когато безименна сянка изпълзя изпод леглото, а нямаше откъде другаде да почерпя мана. Жертването на дрехите ми даде достатъчно мощ да изпържа сянката, без да привличам жива сила отнякъде. Не бях имала нужда от Орион Лейк да ме спаси тогава, нали така?
Дори след всичките ми усилия все още явно имах достатъчно чудат вид, че като стигнах до мястото на срещата преди вечеря — естествено, движехме се по групи, защото да вървиш сам, означава да си дириш белята — Лиу ми хвърли един поглед и ме попита:
— Какво ти се е случило, Ел?
— Славният ни спасител Лейк реши да стопи душеядец в стаята ми днес и ме остави да разчиствам мръсотията — обясних.
— Стопил го е? Пфу! — промърмори тя. Лиу може да е черна вещица, но поне не гъне гръб пред трона на Орион.
Харесвам я, при все че може да е злодейка: една от малкото хора тук е, които не възразяват да общуват с мен. Има повече социални опции от мен, но винаги е любезна.
Само че и Ибрахим беше там — внимателно стоящ с гръб към нас, докато чакаше приятелите си, като ясно даваше да се разбере, че не сме желани — но сега се извъртя внезапно силно възбуден.
— Орион те е спасил от душеядец! — възкликна. Изцвърча по-скоро. Орион му беше спасявал живота три пъти — а на него наистина му се налагаше да бъде спасяван.
— Орион подгони душеядец в стаята ми и го размаза по целия ми под — процедих през зъби, но без полза — Когато към нас се присъединиха Аадхия и Джак, тъй че вече имахме група от петима, за да се качим горе, вече се тръбеше как Орион геройски ме е спасил от душеядец и естествено, до края на вечерята — само двама от класа ни повърнаха днес, ставахме все по-добри в защитните си магии и антидоти — новината бе гръмнала из цялото училище.
Повечето видове зловредни гадини дори нямат имена, разновидностите им са толкова много, появяват се и изчезват. Но душеядците са от по-опасните: един самичък бе унищожил дузина ученици от други класове, а това е изключително отвратителен начин да си идеш, придружен с драматично светлинно шоу (от страна на душеядеца) и пронизителни писъци (от жертвите). Можех да си изградя репутация, ако лично бях видяла сметката на душеядец, и ми беше по силите да го направя. Та аз държа двайсет и шест напълно заредени кристала в ръчно гравираната кутия от сандалово дърво под възглавницата си, запазени именно за такива ситуации, и преди шест месеца, когато се опитвах да закърпя разръфания си пуловер, без да прибягвам към ужасите на работа с една кука, изобретих напев за разгръщане на души. Това би разпорило отвътре един душеядец — без съпътстваща воняща утайка — и дори би оставило зад него леко сияние.
Повечето зловредни гадини не обичат светлината. Това е предимство, което може да те подсигури да оцелееш чак до дипломирането. А вместо това получих нежеланото удоволствие да предоставя поредното отличие на Орион.
Моето не чак толкова опасно за живота преживяване поне ми осигури добро място на вечеря. Обикновено се налага да седя в далечния край на слабо запълнената маса от най-отхвърлените социално индивиди в дадения момент, иначе хората на групи стават и се местят надалеч от мен, докато се озовавам напълно сама, което е още по-лошо. Днес се настаних на една от централните маси точно под слънчевите лампи — от месеци не бях поемала толкова витамин Д, ако не се брояха хапчетата — с Ибрахим, Аадхия и половин дузина други умерено популярни хлапета; дори едно момиче от малкия анклав на Мауи седна при нас. Но това само ме правеше по-ядосана, тъй като бях принудена да ги слушам как обсъждат почтително прекрасните дела на Орион. Неколцина дори ме помолиха да опиша схватката.
— Ами най-напред той го подгони в стаята ми, после ми разби вратата, за да влезе, и накрая го изгори, преди да съм успяла да гъкна, при което остави воняща мръсотия на пода ми — изрекох троснато, но сами се досещате каква беше реакцията. Всички искат да вярват, че той е великолепният герой, който ще ги спаси до един. Пфу!
Глава 2
Мимикрия
След вечеря трябваше да се опитам да придумам някого да дойде с мен до работилницата, за да взема някакви материали да закърпя вратата си. Крайно лоша идея е да оставяш вратата си незаключена нощем, а още повече пък с дупка в нея. Помъчих се да го накарам да звучи като нещо маловажно.
— Някой да иска нещо от работилницата? — На никого обаче не му минаваха тези. След като бяха чули историята ми, до един се досещаха как ще трябва да сляза долу, а тук всички бяхме живи, защото се възползвахме от всяка паднала ни възможност. Не излизаш, освен ако не се облагодетелстваш, когато ти излезе случай, а никой не ме харесва достатъчно, че да ми прави услуги, без да се разплатя предварително.
— Аз мога да дойда — заяви Джак и ми се усмихна, като показа лъщящите си бели зъби.
Ако той ме придружеше, нямаше да е нужно нещо да изпълзява от тъмен ъгъл. Погледнах го право в очите и произнесох:
— О, наистина ли?
Той направи кратка пауза и остана нащрек за момент, а после повдигна рамене.
— Чакай малко, съжалявам, тъкмо си спомних, че имам да работя по вълшебния си жезъл — избъбри бодро, но беше присвил очи. В действителност не исках да разбира какво знам за него. Сега щеше да се наложи да го накарам да плати за мълчанието ми или в противен случай щеше да реши, че е необходимо да ме погне, та да ми затвори устата, и той като нищо щеше да заложи именно на това. Още една грижа, създадена ми от Орион.
— Какво даваш в замяна? — поинтересува се Аадхия. Тя е типът умно и прагматично момиче; една от малкото тук, склонни на сделки с мен. В действителност една от малкото, склонни изобщо да разговарят с мен. Също така обаче беше брутално безкомпромисна. Обикновено оценявам отказа й да увърта, но при положение че затрудненото ми положение й беше известно, нямаше да се изхаби за нещо по-малко от два пъти стойността на разходката ни до долу. И освен това със сигурност щеше да се погрижи значителна част от риска да е за моя сметка. Начумерих се.
— Аз ще дойда с теб — обади се Орион от съседната маса, на която седяха нюйоркчанчетата. Цяла вечер държа главата си наведена дори когато всички от нашата маса говореха на висок глас колко прекрасен е той. Виждала съм го да се държи по същия начин след изпълнението на другите му забележителни избавления. Така и не успявах да реша дали опира до престорена скромност, всъщност е скромен до степен на патологичност, или дотолкова е лишен от дар слово, та не знае какво да отговори, когато хората му правят комплименти. Дори сега не вдигаше главата си, а говореше изпод надвисналата си чорлава коса и се взираше в празната си чиния.
Това не беше никак зле. Повече от ясно бе, че нямаше да отхвърля безплатна компания до работилницата, въпреки че щеше да изглежда, че Орион отново ме закриля.
— Да вървим тогава — произнесох сковано и мигом скочих на крака. Тук, в училище, винаги е по-добре да се захванеш с плана си възможно най-скоро, особено ако включва нещо необичайно.
Магьосническата академия не е точно реално място. Стените, подовете, таваните и тръбите са си съвсем истински. Всичко е произведено в реалния свят от истинско желязо, стомана, мед, стъкло и така нататък, и конструирано съобразно сложни чертежи, които са изложени из цялото училище. Но ако се опитате да построите дубликат на сградата насред Лондон, съм убедена, че няма да се извисява достатъчно дълго, преди да се срине. Получава се само защото е изградена в празнотата. Бих обяснила какво представлява празнотата, но нямам никаква представа. Ако някога сте се питали как са живели нашите пещерни предци, които са се взирали нагоре към онова черно нещо, осеяно с проблясващи точки, без да имат представа какво има над тях и какъв е смисълът му, ами представям си, че е нещо подобно да седиш в стая от общежитието на Магьосническата академия и да се вглеждаш в обграждащата те чернота. На драго сърце споделям, че никак не е приятно или удобно.