Хубаво че само се упражнявахме. Отне ми няколко опита да убедя материята да се върне до съвсем твърдо състояние, а какво остава до конкретната форма, от която тръгнахме, но дори когато успях, пак не беше както трябва. Не прогорих други дупки в пода, но оставих залепени здраво за плота дузина безформени буци метал, който не изглеждаше като стомана.
— Хей, ако е стомана, не трябва ли да я сгънеш? — попита внезапно Клои.
Оказа се, че баща й също е майстор: именно по тази линия се познаваше с бащата на Орион. Аадхия направи справка в учебника по металургия, който носеше със себе си, и установи, че Клои е права.
— Така, добре, трябва да си представиш крайната форма като тънък лист, прегънат няколко пъти в едната и другата посока. Нещо като бутер тесто, а не солидно блокче.
Да си послужа с този въображаем образ ми осигури субстанция, която изглеждаше приблизително вярната. Но сега с Аадхия трябваше да определим точното темпо, та да преобразуваме желязото с непрекъснат процес. Приблизително половината от железния кол свърши като разпръснати по масата отделни отрязъци с размери между три и пет сантиметра.
Но после влязохме в крачка и преработихме около петнайсетсантиметрово парче, без спираме. Изведнъж стана съвсем лесно, толкова лесно, колкото дървото и среброто. Аадхия се засмя с глас.
— О, боже мой, това е невероятно! — възкликна и размаха пръта, половината от него беше белязана от вълнисти линии ярка и блестяща стомана, срещаща на ръба старото почерняло желязо. — Само погледнете, направо е
Аз самата не успях да се спра и да не се усмихна. Дори Клои показа с неохота, че е впечатлена, докато прехвърляхме пръта от ръце в ръце.
— Добре, ще ремонтираме стената утре през работния период — заявих. Приготвихме огромен чувал със сажди, една съставка, която беше в изобилие в работилницата, и поехме нагоре.
В мига щом влязохме на стълбището, чухме отдолу да се носят гласове. След вчерашните празненства беше дори по-малко логично долу да има някой по средата на деня. Орион поспря и после пое тихо надолу. Когато го последвах, всички останали също закрачиха след нас, дори Клои, която, макар да хвърли донякъде отчаян поглед към рамото, водещо нагоре, не би тръгнала сама.
Като стигнахме нивото на дипломантите, стъпките тръгнаха нагоре към нас. Стиснах Орион за ръката, дръпнах го от площадката и всички други ни последваха. Стояхме скупчени в тъмния коридор към спалните и видяхме да отминават трима дипломанти: напълно непознати ми ученици, които разговаряха тихо.
— Добър удар по ремонтираните участъци… — долетя до нас. Не ни беше нужно да чуваме повече от разговора им.
— Хей, имам идея, можем да поправим стената още сега — предложи Аадхия, щом стъпките им заглъхнаха.
— Да, сега е удобен момент — съгласи се шепнешком Ибрахим и ние закимахме. — Дори отличен.
— Можете да използвате мана от резервоара за поправителните задания от пропуснатите часове — дори предложи Клои.
Слязохме най-долу и се подготвихме да започнем работа. Виждахме ясно къде дипломантите бяха нарушили кръпките на Орион. Дори без тяхната помощ по стената личаха деформации, все едно нещо я беше блъскало от другата страна.
Аадхия запали тигела, хвана шепа сажди и аз се залових с външната стена: желязо в тигела, стомана навън. Все още пазех ритъма и замяната течеше също толкова гладко, колкото в работилницата. Бях стигнала до половината, когато Аадхия каза:
— Съжалявам, но имам нужда от почивка.
Озърнах се и установих, че тя беше напът да се свлече на място. Аадхия остави тигела, обърса ръце в чувала и седна с изпухтяване на второто стъпало.
— Няма да откажа — отвърнах и седнах до нея, макар самата аз да се чувствах добре, като се изключеше, че бях жадна. Лиу ни предложи да пийнем от бутилката й с вода.
Можех да я изгълтам цялата сама. Дори раната на корема вече не ме болеше толкова. Хрумна ми, че с усилията си от вчера може би бях допринесла за зарастването: лечебните заклинания на мама са склонни да сътрудничат със собственото ти тяло, така че ако предприемеш нещо, което да накара организма ти да произведе повече бели кръвни телца и да възстанови мускулната тъкан, магията също усилва действието си. Беше минала по-малко от седмица, така че ленената превръзка още действаше върху мен.
Новите панели на стената блестяха ярко и по тях личаха вълнообразни линии: всъщност бяха доста хубави. Но Клои се мръщеше от мястото си до Ибрахим. Орион не спираше да се изкачва нагоре по стълбите и да слиза обратно долу. Прекарваше длан по неравната стара стена и оглеждаше фугите. Клои погледна към него, а после към Аадхия и мен и на лицето й се изписа озадачено изражение. Реших, че ще каже нещо, но тя се обърна и погледна към стълбите, а после произнесе забързано:
— Мисля, че се връщат.
Всички се изправихме. Стъпките над нас се забавиха, когато приближаващите осъзнаха, че тук долу има някой. Когато най-сетне се показаха иззад ъгъла, представляваха стегната групичка, готова за схватка: две високи момчета отзад, с ръце, вдигнати и готови за заклинания, отпред леко приклекнали момче и момиче със стойки за щитове на китките и друго момиче в закътаната средна позиция, хванало дръжката на огнен бич. Тези са с особено всестранно предназначение, защото освен пламъка притежават и кинетична енергия. Ако те бива, можеш да обвиеш бича около нещо и да го изгориш или пък да замахнеш и да покосиш зловредните — или хората — и да си разчистиш пътека. Пред нас беше умело съчетан дипломантски екип, който работеше съвместно вероятно от месеци. Когато се смесехме в столовата и всички бяхме заети да се тъпчем с храна, разликата между дипломантите и останалите ученици невинаги беше ясно забележима, но като бяхме изправени срещу тях, ставаше болезнено очевидно колко много променя една година.
Само дето Орион мигом застана пред нас. Изглеждаше малко нелепо сам и кльощав да се опълчва срещу всички тях, но с ръце, стиснати в юмруци, той все пак каза:
— Търсите ли нещо? — Те се поколебаха. Когато не отговориха нищо, Орион кимна. — Може би е най-добре да се връщате горе. Незабавно.
— Тази стомана е нова — произнесе внезапно момичето отпред, устремило поглед над рамото на Орион. — Заменят панели.
— Ти си Виктория от Сиатъл, нали? Аз съм Клои от Ню Йорк — обърна се Клои към момичето в средата. Пробва се да прозвучи разговорливо, но не се получи, защото гласът й трепереше нервно. — На стълбището има разрушения, които позволяват на зловредни да проникват от залата за дипломиране. Заради това Тод Куейл е претърпял срив. Просто я поправяме. Орион не искаше да продължат да влизат и да нараняват хора.
На Виктория от Сиатъл не й минаваха тези.
— Разбира се, иска да стоят долу и да чакат отвърна тя. — Хей, Орион, случайно да планираш тази година да присъстваш на дипломирането и да ни помогнеш с ордата, която докара до безумие? Говори се, че вчера си унищожил омаломощител с размерите на камион. Кой да знае дали изобщо ще можем да се движим там вътре.
— Все така имате по-добри шансове от прясно въведените първокурсници, при положение че планът ви явно е да разрушите защитата и да ги пуснете всичките вътре — намесих се. — И това ще е краят на това място. Зловредните ще започнат да гнездят на етажите със спалните и вероятно ще повредят оборудването за обгаряне, както са направили долу. Смъртността ще се удвои, че и отгоре. Никой ли от вас не възнамерява да има деца?
— Първо ще се погрижа да доживея до този етап, благодаря — процеди Виктория. — Сега можете да се качите обратно горе и да решите къде искате да се намирате. Ние ще отворим тази стена.
— Не, няма — отсече Орион.
— Мислиш, че ще ни спреш ли? — поиска да узнае тя и размаха бича. Цялото нещо мигом се възпламени и бързо се обви около него от глезените до шията. — Държа го. Ударете стените, блъскайте, с каквото ви падне — нареди тя малко сковано. Орион вилнееше в примката и й бяха нужни две ръце, за да го удържи, но той определено нямаше да се изплъзне скоро. — Лев, погрижи се катапултът да е в готовност — добави и аз осъзнах, че всички носеха колани с малък символ във формата на кука. Бяха направили заклинание, за да се свържат по права линия с друго място в училището, така че в мига щом осъществяха пробива, щяха да го задействат и да бъдат изтеглени на безопасната позиция, преди зловредните да започнат да се изсипват вътре.