— Разполагам със закрилящо заклинание, което можем да използваме — предложи малко кисело Кларита. Разбрах я, след като неохотно го сподели с мен и Дейвид: беше го написала сама и никога не бях виждала нещо подобно. Има много закрилящи заклинания, които можеш да укрепиш, като ги прекараш през кръг от хора, но се налага също да се преточи силата през първичен заклинател и ако той бъде поразен, то и щитът пада. Закрилящото заклинание на Кларита бе принципно замислено за упражняване от много хора, за да покрие цяла група. Редуваше английски и испански и се лееше като песен или пиеса с различни роли за различните заклинатели: имаше стихове, които да изговаряме или соло, или заедно, да ги навързваме едни след други, та всички да можем да си поемаме дъх от време на време, а текстът дори не бе закован, разрешена бе импровизация, стига да се спазва основният ритъм, и значение, което е огромно преимущество в ситуация на битка и от ума ти е изхвърчало точното прилагателно.
Явно бе мъчително да предадеш безплатно тъй ценно постижение. Дори да нямаше нищо друго да предложи, бе й гарантирано влизането в съюз само по силата на това мощно заклинание. Моето най-добро закрилящо заклинание е първокласно, но е само персонален щит. Освен това всички други вече разполагат с него, тъй като го изобрети мама, а тя раздава безплатно заклинанията си на всеки желаещ. Има един магьосник, който идва в комуната ни веднъж годишно, за да събере новите й творения, и разпраща копия на много абонати. Виж, той взема заплащане. Неведнъж съм крещяла на мама, задето му дава заклинанията, но тя твърди, че той извършва вид услуга и ако иска заплащане срещу нея, това си е негова грижа.
— Четирима заклинатели, какво ще кажете? — вдигна Дейвид присвитите си очи от края на страницата, докато аз бях изчела само една четвърт.
— Петима — отсече Кларита и ми хвърли неласкав поглед, макар че един допълнителен човек означаваше намаляване на възвръщаемостта: колкото по-голяма площ трябваше да закриляме с щит, толкова повече мана бе нужна и за Орион щеше да е по-трудно да пречи на зловредните да удрят по щита. Но си задържах устата затворена. Не се канех да убеждавам никого от тях да разчита на мен, като ги уверявам, че съм върховна.
Следващият заклинател в списъка, номер пет, вече имаше гарантирано място в анклава Сакраменто и не беше толкова чалнат като Пайърс, че да се пише доброволец. Но номер седем беше Мая Уландари, момиче от Канада с академична пътека езици, която специализираше и английски, и испански, но нямаше гарантираното място в Торонто, за което толкова мечтаеше. Това е един от малкото анклави със забележително цивилизованата практика да разрешава на новопостъпилите да водят със себе си цялото си семейство, което в нейния случай означаваше, че по-малките й брат и сестра също биха станали членове на анклава.
Тези анклави са извънредно взискателни в подбора обаче. Ако тя беше в първата тройка, учениците от анклава Торонто можеха да й предложат гаранция; при положение че беше в първата десетка, това й носеше само съюз и обещание кандидатурата й да бъде сериозно обмислена. Тя би могла да приеме гарантирано място другаде; вместо това бе предпочела хазартния ход, че като излезе, ще съумее да убеди съвета на анклава, че тя и семейството й са добър избор за включване. А ето че сега беше избрала друг хазартен ход: говорила беше с учениците от анклава Торонто за гаранция и те се бяха съгласили, че дори тя да не се върне от онова, което сега с прекомерен драматизъм наричахме „мисията“, семейството й щеше да може да се присъедини.
Следващият заклинател с късметлийското число тринайсет в списъка по успех беше доброволецът Анхел Торес, също със специалност испански и английски, също недостатъчно добър за гарантирано място където и да било, след като три години и половина се бе борил с нокти и зъби за всяка оценка. Беше от онези работни добичета, дето спят по пет часа на нощ, правят по десет нови заклинания седмично и във всяка дисциплина изработват допълнителни проекти за повишаване на бележките.
Така ставахме петима. Уен прегледа списъка с доброволците и избра петима от майсторската специалност и петима от поддръжката, като напълно игнорира рейтинга им. Дипломантите от анклави постоянно надничаха над рамото му, като се преструваха на небрежни, но много внимаваха кои имена той отминава и кои включва без колебание. Експертна информация относно това кои сред майсторите и поддръжката са най-добрите бе едновременно трудна за набавяне и много ценна за всеки анклав, присъединяващ нови хора. Той се насочи очевидно към говорещите мандарин, така че имената им не ми бяха познати, с изключение на това на Цзян Ян, ученичка от поддръжката, която беше направила същото като Лиу: изучаваше математика, история и писане на английски, за да избегне часовете по езици и да има повече време да поема смени.
Всички останали в училището прекараха адската седмица сред обичайната смесица от паника и лудешка активност плюс специалната допълнителна заповед да трупат споделена мана за мисията по три пъти на ден след всяко хранене. Всички по-големи анклави имат голям запас от мана, трупана през поколения, от която членовете на анклава могат да черпят: държат я скрита някъде в горните класни стаи или в библиотеката и само дипломантите от всеки анклав знаят къде е. Десет от най-големите анклави дадоха силови устройства за споделяне на малкия ни екип — Клои ми връчи същото като преди от името на Ню Йорк, — и в замяна всички изляха мана в съхраняващите им батерии. Цели редици от ученици изпълняваха лицеви опори в столовата, сякаш бяха на военен тренировъчен лагер и бяха наказани.
Нашата група прекара седмицата в работилницата, също така в паника и лудешка активност. Очевидно най-големия товар поеха майсторите; те трябваше да свършат повечето от работата си предварително, а ние останалите им носехме храна и суровини, а също така ги защитавахме от атаките на зловредни, стоварващи ни се на главите по пет пъти на ден, което, предполагам, си беше добра разгрявка за предстоящото. Кларита леко намали враждебността си срещу мен след първия път, когато всички заедно изпълнихме успешно заклинанието й на репетиция в сряда. Може да изглежда, че бяхме закъснели малко, при положение че дипломирането беше в неделя, но не можехме да се надяваме на нищо по-добро. Да изпълниш общо заклинание с кръг от хора не е като да идеш на сеанс по йога с инструктор, който те насърчава да действаш в своя си ритъм; по-скоро е като да учиш хореографиран танц с четирима души, които почти не познаваш, пред капризен режисьор, дето ти крещи всеки път, щом само подадеш пръст извън редицата.
Тъкмо оценявахме със задоволство шита си, когато голямата въздуховодна шахта над главите ни зейна и през отвора се провря съскач с размерите на дърво: буквално ни обви всичките с пулсиращи тресящи се крайници и се опита да започне да ни разкъсва без видим успех. Признавам си, че писнах смаяно, което ме засрами, защото никой от дипломантите не спря и за секунда. Всичките бяха прекарали последните шест месеца да упражняват бягане с препятствия в гимнастическия салон, а рефлексите им бяха невероятни.
Дейвид Пайърс каза само:
— Аз го поемам.
След това излезе от заклинанието и остави нас да поддържаме щита; вдиша дълбоко, готвейки се, както си представях за впечатляващ подвиг, само дето преди да е започнал, Орион разпра съскача, сякаш отваряше сценична завеса, и потътри безжизнената му маса надалеч от нас.
В петък, когато петимата вдигнахме защитната стена, вече я чувствахме почти толкова яка като онази в крилото на училището край стълбите, която ремонтирахме. И докато се поздравявахме едни други, онези от ремонтния екип нададоха врясъци, заподскачаха и започнаха да се прегръщат. След като близо пет минути им крещяхме ядосано да ни обяснят какво се случва, Ян и другата англоговоряща — Елън Чън от Тексас — ни съобщиха, че Уен току-що е измислил начин да раздели частите в три сглобяеми парчета. Щяха да ги изработят тук и да ги инсталират за по-малко от пет минути.
Всички дипломанти от екипа внезапно осъзнаха, че имахме шанс да се измъкнем живи от това, а ако се случеше, те щяха да излязат от Магьосническата академия като бляскави герои с гарантирани места, в който си пожелаят анклав. До настъпването на деня на дипломиране учениците от поддръжката яростно се състезаваха кой да е най-бърз: за да се поддържа щитът възможно най-плътен, щяха да тръгнат само четиримата най-бързи — двама да свършат работата и двама за резерва, в случай че ние, останалите, не успеехме да ги опазим от всички зловредни, — плюс Уен, Елън и Кайто Накамура.