62.
След купищата информация, натрупана в главата му през годините, Марк Ейкър бе шокиран да види с очите си как една мечка — при това упоена — се събужда от зимен сън толкова бързо. Животното се надигна и Ейкър се притисна плътно до стената зад себе си, за да не го премаже, ако реши да легне обратно.
Мечката насочи вниманието си към входа на пещерата и лая, който се носеше оттам. Кучето стоеше отпред и свирепо ръмжеше с оголени зъби, но острата миризма го спираше и то не смееше да пристъпи по-навътре, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.
В пещерата се стелеше мрак и Ейкър не успя да види дали мечката обърна поглед към него, но долови колебанието й, чу я как души въздуха и разбра, че го е усетила. Нямаше съмнение, че е доловила миризмата му, но разсеяна от яростния кучешки лай, бе насочила вниманието си нататък.
По тавана на пещерата пробяга лъч от джобно фенерче и очерта силуета на огромния звяр, който скочи от мястото си и атакува. Кучето изскимтя и нададе жален вой. Лъчът от фенерчето потрепери.
— Мамка му! — изрева мъжки глас съвсем наблизо.
Чу се изстрел от пушка, последван от отчаян писък. Мечката се хвърли мощно напред. Разнесе се още един вик, още по-ужасяващ.
Коутс — или Гиърбокс — бе следвал кучето твърде плътно, бе приближил пещерата твърде бързо и с огромна изненада бе открил, че в пещерата се крие мечка, а не избягалият ветеринар.
Щом мечката излезе от пещерата, Ейкър побърза да я последва. Фенерчето на мъжа — Гиърбокс, съдейки по ръста му — лежеше на земята, изцапано с кръв. Мечката тичаше изненадващо бързо в посока към пътя, но все още изглеждаше сънлива или пък ранена.
Кучето лежеше в снега с окървавено гърло, но кръвта около фенерчето не беше негова. Ако съдеше по количеството й, мечката очевидно бе успяла да откъсне задоволително парче и от Гиърбокс.
Ейкър взе фенерчето и го насочи към кучето, а после към пътя. Мечката все още преследваше Гиърбокс, който също тичаше изненадващо бързо. Марк се чувстваше изтощен от глада и умората и скован от дългото обездвижване, но точно сега бе моментът да се измъкне.
Ако мечката бе улучена от изстрела, щеше да се върне още по-разярена.
Ейкър погледна отново раненото куче. Сърце не му даваше да го остави да умре там.
Вдигна го и внимателно го преметна през раменете си. Улови краката му пред гърдите си и пое нагоре по хълма. Мечката едва ли щеше да го последва по каменистия терен. Нямаше да има желание за нищо друго, освен за сън.
На места снегът ставаше твърде дълбок за ботушите му. На двайсетина метра от пещерата Ейкър осъзна, че е забравил там снегоходките си, но не смяташе да се връща. Мечката скоро щеше да се прибере в леговището си и нямаше да е в добро настроение заради принудителното събуждане. Единствената му цел в момента бе да се отдалечи от пещерата колкото се може повече.
Ревът на моторната шейна отново разцепи тишината. Приближаваше се. Ейкър изключи фенерчето; не искаше да разкрива местоположението си. Светлината от фаровете й се плъзна между дърветата и обля заснежения хълм. Ейкър закова на място и затаи дъх.
Шейната направи полукръг и изчезна в мрака. Пронизителният вой на мотора й утихна и планината отново потъна в тишина.
63.
Уолт се натъкна на дирята от моторна шейна в същия момент, когато до ушите му стигна единичен изстрел от мощна пушка. Този звук винаги го зареждаше с огромна доза адреналин. Стисна дръжката на пистолета си и тръгна в посока на гърмежа.
В далечината проблеснаха фарове. Все още не можеше да прецени какво точно ставаше, но искрено се надяваше, че не Брандън е бил под прицела на пушката. Щом чу гласа му в слушалките си, страховете му мигом се разсеяха.
— Местоположението ти? — попита Брандън.
— Следвам диря от моторна шейна на север от хижата. Изстрелът дойде от североизток, на неколкостотин метра от мен. Имам топлинна сигнатура в полезрението си, вероятно от моторната шейна. Остани в позиция.
— Аха…
Уолт познаваше този тон.
— Местоположението ти?
— Ами не съм съвсем в позиция. Почти до самата хижа съм.
— Това беше заповед!
— Не можех да те оставя сам, шерифе! Освен това нали предварително преговорихме всичко? Задачата ми е да пресека всякакви опити за измъкване от хижата.