Брандън бе с неизвестно местонахождение, ранен, пленен или мъртъв.
Шерифът приклекна и тихо се придвижи към хижата, скрит в хвърляната от стената сянка. Щорите на прозорците бяха не просто спуснати, а залепени — с тиксо — към дървените рамки. Нескопосно свършена работа; тук-там зееха процепи, през които се процеждаше светлина.
Уолт пое дълбоко въздух. Не искаше да нахлува в хижата без Брандън. Но именно мълчанието на Брандън налагаше да се действа незабавно. С гръб към стената — може би само на няколко сантиметра от Марк Ейкър — Уолт запристъпва към входната врата, чудейки се какво ли го очаква там.
66.
Рой Коутс трескаво се опитваше да подреди събитията от последните няколко минути в главата си. От единичния изстрел до пресичането на ограничителната жица.
Беше ли се свързал с Гиърбокс, след като чу изстрела? Не можеше да си спомни. Мъчителната болка замъгляваше съзнанието му. Сбърчи чело и се опита да се сети.
Помнеше разговора си с Нюбс за нахлуването в периметъра. А току-що и моторната шейна — с Гиърбокс на волана — се бе завърнала в хижата.
В главата му кънтеше някакво непрекъснато цъкане, като от часовников механизъм. Небцето го сърбеше. Изпитваше нужда и да се облекчи.
Беше ли говорил с Гиърбокс или не? Взе портативния радиоприемник и го повика. Зачака. Никакъв отговор.
Защо се бавеше толкова да почука на вратата?
— Гиърбокс? — кресна Коутс, достатъчно силно, за да го чуе и през стената. — Довлечи си задника тук и ми обясни…
Думите му бяха прекъснати от полуавтоматична стрелба някъде отвън. На около двеста метра разстояние.
Съзнанието му се концентрира върху най-важната подробност в случая — полуавтоматична. Техните автомати бяха пипнати допълнително от Рупърт Фолкс в Джером и можеха да се настройват или за единична, или за изцяло автоматична стрелба. Нямаше опция за полуавтоматична.
В същия момент топката на вратата се завъртя без предварително почукване. Неговите хора винаги проявяваха уважение и си правеха труда да почукат.
Той грабна оръжието си от масата и прати три куршума във вратата, преди проклетият пистолет да направи засечка. Хвърли го разярен през стаята и чак тогава съжали за прибързаността си.
Огледа се наоколо за друго оръжие.
Миризмата на барут изпълни ноздрите му. Надигна се мъчително от стола си и от раната на крака му отново бликна кръв.
Отвън се разнесе още един полуавтоматичен откос.
Атакуваха лагера.
67.
Една от любимите филмови сцени на Брандън за всички времена бе от „Индиана Джоунс“ — Харисън Форд стои срещу египтянин, който разгорещено размахва меч в сложни фехтовални пози, и без да се трогва особено, просто вади пистолета си и го застрелва.
Щом пристъпи встрани от дървото с вдигнати ръце, той изчака мъжа да се покаже, даде си пет секунди и изпълни знаменитото си рязко движение, което завъртя карабината около тялото му и я прати право в разперените му длани.
Полуавтоматичната серия от три изстрела покоси коленете на мъжа отсреща. Човекът се свлече като сгъваем стол, а оръжието му хвръкна във въздуха и се заплете в ниските клони на дървото, което бе използвал за прикритие. Ремъкът остана заклещен под брадичката му и той се заклати като марионетка; съсипаните му колене се огънаха под неестествен ъгъл, създавайки впечатлението, че краката му са ампутирани. Оръжието се откачи от клона и мъжът се просна по лице в снега, който го погълна като морска пяна.
Брандън видя всичко това доста неясно, на фона на бледата лунна светлина, но предвидливо отскочи зад дънера на дървото веднага щом пушката се свлече от клоните и тупна до ранения човек.
Брандън залегна.
Мъжът вдигна пушката и стреля.
Брандън отговори на удара с два бързи откоса и извади късмет — парче от главата на противника му хвръкна във въздуха като подплашена птица.
Подпрян на потрошените си колене, със зейнал череп, мъжът размаха ръце във въздуха като удавник; после залитна напред и отново се просна в снега.
Брандън се изправи и сложи очилата за нощно виждане, за да се увери, че човекът е мъртъв.
Грозна картинка.
Усети, че целият трепери; изведнъж му стана много студено.
От хижата се разнесоха три изстрела. Магнум, 45-и калибър. Не беше шерифът.
68.
Уолт лежеше по гръб, скован от пронизваща болка в гърдите. Два от изстрелите го бяха улучили; третият мина толкова близо до ухото му, че чу свистенето. Без да изпуска от прицел входната врата, той изхлузи лявата си ръкавица и пъхна пръст в дупката на бронираната си жилетка, където лежеше все още топлият куршум. Другият се бе заклещил в радиостанцията. Силната болка се дължеше на спукано ребро и му отне малко време да осъзнае напълно — да повярва — че не е ранен.