Претърколи се и положи усилие да се изправи. Чувстваше се като прегазен от автобус. Приклекнал плътно до стената на хижата, той завъртя дръжката на бравата и бутна вратата.
— Шериф Флеминг! — представи се той на висок глас.
Къде, по дяволите, беше Брандън?
В далечината, на около два километра разстояние, се разнесе жуженето на моторни шейни. Звучаха като ято комари. Двата екипа се движеха към хижата.
Уолт с мъка си поемаше въздух. Всяко вдишване му причиняваше непоносима болка. Изправи се, блъсна силно вратата, за да е сигурен, че никой не се крие отзад, и нахълта вътре, стиснал оръжието с две ръце.
Чисто.
Пистолетът — 45-и калибър — лежеше на пода от дясната му страна. Наведе се да го вземе, извади пълнителя и захвърли и двете му части навън в снега. Придвижваше се внимателно, използвайки мебелите като прикритие. Обърна единствената маса, мина приведен зад нея, после край печката и се озова пред единствената друга врата в помещението. Пое си дълбоко въздух и болката отново го преряза.
Завъртя топката на бравата и натисна. Вратата се отвори. Малка спалня с две двуетажни легла, разположени под ъгъл. Никакви шкафове. Дрехи, окачени на куки по стените.
Чисто.
Отворен прозорец, щората все още се поклащаше.
Уолт надникна отвън и бързо се дръпна назад.
Чисто.
Прехвърли се през прозореца и скочи на земята.
Снегът бе осеян с хаотични следи.
Една от дирите го привлече повече от другите; водеше право към бараката на петнайсетина метра зад къщата. Десният крак бе ранен и се влачеше тежко след здравия. Уолт се замисли. Това обясняваше защо стрелецът — Коутс? — не се беше втурнал към вратата, за да го довърши.
Шерифът намести очилата за нощно виждане пред очите си и пейзажът наоколо грейна в зелени и черни краски. Сякаш някой беше включил прожектор — виждаше не само бараката и оградата до нея, но и купчината нацепени дърва доста по-нататък.
Уолт предпазливо си проправяше път през снега с насочено напред оръжие. Сърцето му блъскаше неудържимо в контузения му гръден кош и му причиняваше непрестанна болка.
Къде беше Марк? В бараката ли го държаха? Дали целта на Коутс не беше именно тази — да стои близо до разменната си монета?
Някакъв звук зад гърба му го накара да се обърне. Заби коляно в земята, завъртя оръжието и се прицели. В полезрението му стърчеше фигура с широки като гардероб рамене и ръст над метър и осемдесет. Уолт примигна и бавно отмести пръста си от спусъка.
Мечка. Огромна мечка, изправена на задните си крака. На десетина-петнайсет метра от него. Дори и през очилата ясно се виждаше пяната по устата й. Сърдита мечка. Разярена. После забеляза тъмното петно на рамото й. Ранена мечка.
Можеше да се пробва да я убие, но щеше да изразходи цялото съдържание на пълнителя си, а тя най-вероятно щеше да го разкъса, преди да издъхне. Мечка се убиваше с точен удар в сърцето. Уолт беше чувал не една история за куршуми, рикоширали безуспешно в черепа на мечка. Обърна се и хукна към бараката. Нямаше нужда от огледало за обратно виждане, за да разбере, че мечката е в галоп по петите му.
Втурна се през вратата на пристройката, хлопна я зад гърба си и отново коленичи. Помещението служеше за гараж и кланица едновременно. Наоколо се търкаляха инструменти, чували, автомобилни гуми и най-различни вехтории. Огромен труп на крава висеше на кука, прикрепена към тавана посредством скрипец и верига. Дългият й, подут и черен език почти опираше в мръсния под, където се въргаляха омазана в слуз плацента и разпорено новородено теленце. Вонята беше задушаваща — дори студът не можеше да замрази смъртта.
Цялата стена зад него се разтресе от удара на мечката. Зад трупа на кравата имаше стар трактор или пикап на трупчета, разглобен до метален скелет с разхвърляни наоколо части. Уолт чуваше свистенето на собственото си болезнено дишане. Секунди по-късно бараката се разклати отново. Мечката се опитваше да влезе. Туловището й се стовари върху вратата с такава мощ, че закачената на стената лопата падна с трясък върху металните туби за гориво под нея.