После настъпи тишина.
Предната половина на правоъгълната барака беше празна, така че ако Коутс беше тук, той вероятно се криеше между останките на трактора. Уолт се изправи и предпазливо тръгна покрай стената, като внимаваше да не се спъне в разхвърляните вехтории. Мечката кротуваше засега, но Уолт крадешком поглеждаше към вратата, която едва се крепеше на пантите си.
Зад гърба му се строши стъкло. Шерифът рязко се обърна и стреля два пъти. Очакваше да види Коутс, но вместо него съзря гигантската меча лапа, която се опитваше да го докопа през счупения прозорец. Огромните й, извити като куки нокти се забиха в рамото му. Уолт залитна към мъртвата крава, залюля я, подхлъзна се в лигавата слуз на пода и бързо се изправи на крака. Мечката не се виждаше никъде; в дъсчената стена зееха две дупки, пробити от куршумите.
Веригата, която крепеше люлеещата се крава, зловещо скърцаше.
Уолт повдигна леко очилата. Щеше му се да ги махне, ала разликата бе огромна — в бараката едва забележимо се процеждаше бледата лунна светлина. Уолт побърза да се върне в света на черно-зелените багри и бавно запристъпва към трактора.
Застана в центъра на бараката, задъхан от стълкновението с мечката. Рамото му туптеше, очите му шареха във всички посоки, търсейки ниши и скрити местенца, в очакване на изненадваща атака.
Скърцането зад него утихна и люлеещата се като огромен метроном крава спря да се клати. Разпореният корем на животното се отвори и отвътре се подаде човешка ръка. После и другата, стиснала между пръстите си окървавена месарска кука. Процепът се разшири и от дупката се показа пламналото лице на Рой Коутс.
Уолт чу пропукването на замръзналия кравешки труп зад гърба си и рязко се обърна.
Месарската кука потъна в дясната му ръка. Оръжието му тупна на земята. Той извика от болка и залитна под тягата на куката. Очилата му изхвърчаха встрани. Шерифът се стовари по очи на мръсния под; болката в гърдите го прониза от глава до пети.
Коутс се мъчеше да освободи куката, ала острието се бе забило в дланта на Уолт и не излизаше. Двамата мъже бяха като закопчани един за друг — Коутс не я пускаше, а Уолт не можеше да се отскубне. Шерифът замахна към лицето му и юмрукът му потъна в нещо влажно и хлъзгаво. Рой изстена от болка и пусна желязото.
Уолт хвана куката за дръжката, стисна зъби и рязко я изскубна от дланта си. После замахна с лявата си ръка към гърдите на Коутс, точно когато онзи надигаше главата си, но успя само да го одраска.
Стовари ритника си в същата посока, улучи брадичката му и чу звук от трошене на зъби.
Коутс докопа куката от ръката му и замахна към Уолт — веднъж… после отново — но не успя да го улучи. Шерифът отскочи назад и се блъсна в купчина вехтории. Измъкна оттам парче желязна тръба и изби куката от ръката на Коутс.
После стовари тръбата върху глезена му и човекът отново изрева от болка.
Бараката се разлюля като при земетресение.
Уолт се огледа, видя оръжието си — на около метър и половина от лявата му страна — и се хвърли да го вземе.
Коутс се хвърли напред, заби коляно в лицето на Уолт и неволно ритна пистолета, запращайки го в купчина отпадъци до стената. Шерифът се надигна на колене, замахна с тръбата и отново улучи противника си. После скочи на крака.
Коутс се дръпна назад, за да избегне поредния сблъсък с тръбата, влачейки непохватно десния си крак.
Уолт залитна напред, изтощен, с безполезно увиснала дясна ръка.
Рой докопа падналата лопата и яростно я запрати към шерифа, но улучи вкочанения труп на кравата.
Вратата изхвръкна от пантите си и се стовари с трясък на пода. Няколко секунди по-късно правоъгълният отрязък лунна светлина бе закрит от внушителна фигура. Мечката се хвърли към първото нещо, което се изпречи пред погледа й — Рой Коутс.
Във въздуха се разнесе звук от разкъсване на дреха, последван от жалкия опит на Коутс да извика. От гърлото му излезе само немощно хъркане. Половината му лице вече го нямаше.
Уолт прецени, че е твърде рисковано да тича към вратата. Мечката лесно би могла да предпочете него пред сегашната си жертва.
Разтвори внимателно разпорения търбух на кравата и се напъха в ледената й утроба. Ужасяващите звуци отвън утихнаха и Рой Коутс замлъкна завинаги. Мечката се заклати към вратата и потъна в мрака.
69.
Докато петнайсетте полицаи от екипа издирваха Марк Ейкър под дърво и камък, той се появи в лагера съвсем сам.