— Промяната в теб не ми харесва — каза той.
— Знам.
— Не искам разводът да навреди на момичетата.
— Аз, изглежда, им вредя, дори без да полагам усилие. Не знам защо не ми се получава, просто нямам представа — каза тя и сведе поглед надолу.
— Странна двойка сме ние с теб.
— Ние не сме двойка — поправи го тя. После се извини.
— Те имат нужда и от двама ни — рече Уолт. — Трябва да се разберем някак по този въпрос.
— Не знам какво очакваш да ти кажа.
— Предпочитам да го обсъдим на четири очи, отколкото да разговаряме чрез адвокати. Не искам съдът да решава кое е най-доброто за децата ни.
Гейл не каза нищо; пристигането на момичетата отново я спаси от мъчението да търси отговор. Разходката им продължи още почти час, през който си размениха няколко откъслечни реплики, но нищо съществено. Споменаването на адвокатите бе разрушило магията или пък просто нямаха какво повече да си кажат след десетте години, прекарани заедно.
Момичетата тъжно погледнаха към баща си и последваха Гейл към колата й. Ала тя ги спря, измъкна отвътре малък сак и го подаде на Уолт. Очите на Емили грейнаха, а Ники го улови за ръката. Гейл отегчено погледна и тримата, насили се да се усмихне и след като целуна набързо момичетата, се настани зад волана.
Уолт заведе децата си вкъщи, помогна им да си легнат и им почете по-дълго от обикновено. Нямаше никакво желание да угася лампата.
После влезе в своята спалня, спря по средата и се огледа. Отвори нейния гардероб и го изпразни на земята. Напълни четири найлонови торби за боклук с дрехи и ги изнесе на задната веранда — малка част от багажа й. Свали венчалната си халка и я прибра в едно чекмедже, заедно с чифт копчета за ръкавели, които никога не използваше. Изпи две бири пред телевизора и заспа на фотьойла.
70.
Шофирайки по частния път към имението на Хилабранд, Уолт отново се замисли за положението и властта на този мъж, за огромното богатство, концентрирано в Сън Вали, и за това колко внимателно се налагаше да стъпва човек наоколо. Отвори му прислужница и го покани да влезе. Шон Лън не се виждаше никъде.
Хилабранд го посрещна в просторната си всекидневна, от която се откриваше панорамен изглед към Кечъм и Сън Вали. От слънчевия му загар нямаше и следа. Лицето му беше бледо и изпито.
— Изглеждаш по-добре, отколкото очаквах — излъга Уолт.
— Понякога външният вид лъже. Минах през ада. Изпих само една чаша в крайна сметка. Казаха ми, че черният ми дроб е сериозно засегнат и след години ще ми създаде проблеми. Иначе лекарите твърдят, че започвам да се възстановявам, въпреки че далеч не се чувствам по-добре.
— Не биваше да те поставям в това положение. Само това исках да ти кажа.
— Не биваше.
— Всичко свърши.
— Така е.
— Нямам какво друго да кажа. — Уолт се запъти към вратата.
— Чакай — спря го Хилабранд. — Кажи ми защо пренебрегна предупреждението на Джеймс Пийви.
— Не знам. Той по-скоро ме настърви, отколкото да ме обезкуражи. Така се стигна до разкриването на ямата с мъртвите овце. Обучен съм да водя разследвания. Това е.
— Хора като Коутс… Не можем да позволим на шепа фанатици като него да упражняват подобен натиск върху цяла държава. Това няма нищо общо с демокрацията. Подло и нередно е.
— А редно ли е невинни хора да останат в неведение, че водата е отровна? — попита Уолт.
— Знам, че не ми вярваш, но всичко беше под контрол. Ако сега дадеш проба за изследване, ще се увериш, че в подпочвените води няма и следа от замърсяването. Просто се опитвахме да спечелим време. Изворна вода „Трилогия“… беше пропуск… от недоглеждане. Пропуск, който ни излезе доста скъпо. Сериозна грешка. Нямам оправдание за това.
— Бях сигурен, че злодеят си ти — призна Уолт. — Дори за миг не ми мина през ум, че Ядрената лаборатория на Айдахо би могла да е жертвата.
— Истинските жертви бяха фермерите — каза Хилабранд. — Но запазиха мълчание, за да помогнат на страната си.
— Запазиха мълчание, защото сте им платили за това — възрази Уолт. — Точно там е проблемът.
— Не те разбирам.
— Ти и шепата управници от Вашингтон сте били убедени, че онова, което вършите, е за доброто на държавата.
— Да. Но какво искаш да кажеш с това?
Уолт се поколеба и плъзна поглед из просторната, луксозно обзаведена всекидневна.
— Какво ви прави по-различни от Самакините? Нима те не вършеха абсолютно същото?