Алеята завиваше и извеждаше до скромна дървена къща на един етаж и таванска пристройка с комин от речен камък. Близо акър гора около къщата бе разчистена и по спомени от многото летни вечери, прекарани на задната веранда, Уолт знаеше, че тя гледа към малка морава край брега на река Биг Ууд.
Над главата му прелетя сврака и кацна между него и къщата, после литна отново. Зад прозорците не се забелязваше никакво движение. Два прожектора на покрива близо до гаража бяха оставени включени. Лампата над входната врата също светеше. За сметка на това вътре беше тъмно. Уолт усети нещо тревожно в обстановката. Възможно бе, разбира се, опечаленият Марк Ейкър да е изключил всички телефони и да е легнал да спи. Възможно, но малко вероятно.
Покрай професията си на ветеринарен лекар Марк живееше със смъртта. Независимо как се чувстваше в този момент, той не беше човек, който би се скрил от света. А дори и да е имал нужда да остане сам за известно време, Франсин щеше да поеме обажданията.
Шерифът звънна на входната врата, но никой не му отвори. Може би бяха тръгнали на юг към родителите на Марк и семейното ранчо.
Уолт заобиколи къщата и надникна през прозореца на кухнята. Похлопа силно по френските прозорци на всекидневната. Вътре нямаше и следа от живот.
Натисна бравата на задния вход. Заключено. Опита пак и впери поглед в нея.
Марк никога не заключваше вратите си. Фактът, че сега го беше сторил и очевидно бе напуснал града — посред отвратителна нощ като тази — му подсказваше, че тук имаше нещо доста гнило. Не отговаряше и на мобилния си телефон — а работеше на повикване денонощно.
Колкото повече разсъждаваше Уолт, толкова по-голямо ставаше безпокойството му. Предишната нощ Марк бе повдигнал въпроса за политиката, и то с мъка. Те никога не говореха за политика. Случайно съвпадение или не? Дали имаше нещо общо с Ранди?
Уолт се върна до колата и приседна на задната броня, за да изтърси снега от ботушите и чорапите си.
Слуховете за Ранди сигурно имаха нещо общо с бракониерство в големи мащаби. Нарушенията на правилата за лова се поемаха от Защита на рибата и дивеча, затова Уолт не бе предприел нищо.
Мълвата несъмнено бе стигнала и до ушите на Марк, а нищо чудно да знаеше нещо и за съучастниците на Ранди. Дали не се бе покрил в опит да предпази честта на семейството?
Или пък, доколкото го познаваше, възнамеряваше да се справи с проблема сам?
Политика?
Уолт седна отново зад волана. Този път настъпи газта по-силно, твърдо решен да отклони приятеля си от желанието за отмъщение, въпреки че нямаше идея откъде да започне.
9.
Елби, от „Елби — автомобили и гуми“, беше едър мъж с шкембе, с когото Уолт се познаваше още от времето, когато човекът имаше коса. Елби се здрависа с шерифа с мазолестата си длан, грапава като градинарска ръкавица, стояла на открито цяла зима.
— Влизай — рече той — и казвай какво има.
От гаража се носеше периодично пукане на въздушна пушка и заглушаваше мелодията от радиостанция за ретро музика. Кога „Токинг Хедс“ бяха станали ретро? — чудеше се Уолт, докато разглеждаха снимките на Фиона.
— Искам да знам каква марка е гумата — обясни той — и за каква кола може да става въпрос.
— Тук лепим спукани гуми и регулираме предници. Сега правим и специална отстъпка за чистачки.
— Моля те.
— Гумата е „Тойо“. — Докато правеше пауза да помисли, Елби имаше отвратителния навик да издава подсвиркващ, влажен звук през зъби, като сърбане. Той поведе Уолт през гаража, покрай три деца в изцапани гащеризони, заети с разглобяването на някакви машинарии, и свали една гума от рафта в дъното. — Наричат я Белязаната. Виждаш ли тази централна шарка на грайфера? Лесно се откроява. Добра гума, здрава. Ама е малко скъпичка.
— За каква кола е?
— За голяма. Пикап. Микробус.
— Това не стеснява особено избора, а?
— Продаваме доста от тях. Освен това влизат в стандартното оборудване на някои 4×4 модели на Тойота.
— Същият този размер?
— Оразмерил си отпечатъка за снимката с ръкавица, Уолт. Трудничко ще ми е да определя точния размер.
— Не се ли сещаш за нещо, което да ми помогне да стесня търсенето?
— Била е малко мека. Виж как широко ляга — каза Елби и посочи снимката. — И е износена от външния край. Претоварена и мека. Или пък някой просто е искал да има по-добра тяга в тоя сняг. Така колата се крепи по-добре на пътя, но животът на гумите се скъсява наполовина.