Бе натрупал уменията си за оцеляване в пустошта постепенно, съвсем сам, без помощта на учебници или семинари. Израсна в тази планина. С баща, който работеше за ФБР и местеше семейството си със себе си на всеки две до четири години. Истинският му дом бе Ууд Ривър Вали. Бе свидетел на промяната на това място — от малък, спокоен ски курорт до модерна дестинация за куп знаменитости. Израсна заедно с него, откривайки спонтанно планинарски умения и тактики за оцеляване, които му вършеха чудесна работа вече цели двайсет години.
Изяде едно енергийно блокче и пийна няколко глътки ледена вода. Пропусна малкия термос с кафе — кофеинът щеше да му дойде добре, но не и дехидратиращото му действие. Преговори наум онова, което предстоеше да свършат: медицински преглед и първа помощ, ако извадеха късмет; измъкване на човека от снега с шейната; подаване на сигнал до екипа за прекратяване на издирването; пътуване към болницата по заснежената магистрала. Чакаше ги още доста работа.
Обърна се да потърси с поглед Марк, но той не се виждаше, затова спря да го изчака. Снежните парцали ставаха все по-големи, което предполагаше затопляне. Само това му липсваше. Ако снегът се превърнеше в киша, планината щеше да стане ледена пързалка. Изключи лампата си и се взря в тъмнината; в далечината проблесна бледосиня светлина: Марк. Придвижваше се значително по-бавно. Уолт усещаше, че освен тежката раница и физическото изтощение, имаше и още нещо, което го измъчва. Сети се за прекъснатия им разговор относно политиката.
Танго се стрелна покрай Уолт и хукна надолу по склона към Ейкър. Мокра и задъхана, тя подмина шерифа няколко минути по-късно и отново пое нагоре към целта си. Уолт погледна часовника си и координатите в GPS-а и прецени, че момчето вече е на по-малко от десет минути разстояние.
Щом Ейкър го настигна, Уолт отново пое нагоре по склона, следвайки зигзаговидната кучешка диря. Избра по-стръмна, но много по-пряка пътека, свързваща кучешките следи. Сърцето му болезнено се съпротивляваше на неотслабващото темпо.
Измъкна от раницата си тежък джобен фенер с шест батерии. Халогенната му крушка произведе ярък, стерилен сноп светлина, обхващащ дърветата от двете страни на заснежения склон, който постепенно се стесняваше и стотина метра по-нататък свършваше до скално възвишение.
Улеят.
— Тук… нещо… не се връзва — изпъшка Ейкър зад него. — Досега трябваше да сме срещнали Ранди.
От вълнение покрай следата на кучето Уолт бе забравил за Ранди.
— Може да е попаднал на пресни скиорски следи, водещи към гората, или нещо подобно — каза Уолт. — Трудно ще го забележим между дърветата.
Ала мисълта за онзи необясним звук, подобен на изстрел, не му даваше мира. Беше сигурен, че и Марк мисли за същото.
Продължиха нагоре заедно. Светлината от фенера на Уолт изведнъж улови зловещия проблясък на чифт животински очи в основата на издигащите се скали. Танго. Позата й загатваше, че там е имало пропадане.
— По дяволите — каза Марк.
— Лоша работа.
Въпреки тежестта на шейната, Уолт изпревари Ейкър. Хора оцеляваха и при пропадания в снега, припомни си той, чудейки се дали именно Ранди не бе произвел изстрела, който чуха по-рано.
Танго изскочи от дупката, която бе издълбала дълбоко в снега. Профуча покрай Уолт в посока към следващия го Марк Ейкър; после отново се върна и яростно взе да рови на същото място.
Уолт приближи и насочи фенера към хлътнатината.
Извърна глава към Марк и вдигна ръка.
— Спри там! — извика той.
Ейкър не му обърна внимание и се изправи до Уолт точно когато шерифът побърза да изгаси фенера си.
Ала лампата на главата на Ейкър освети очертанията на сгърчено човешко тяло в снега. Главата на Ранди бе усукана ужасяващо неестествено към гърба му, като на бухал, а изцъклените му, заледени очи не даваха никакви признаци на живот.
Уолт пръв събу снегоходките си. Скочи в изровената от кучето яма и бързо претърси тялото за огнестрелна рана. Не откри нито рана, нито кръв. Но все пак бяха чули изстрел; сигурен беше.