Марк плачеше, коленичил. Снегът се сипеше около него като завеса.
Уолт се измъкна от дупката и приклекна пред него, за да блокира видимостта към трупа. Разтвори ръце и придърпа приятеля си към себе си. Марк се разхълца неудържимо.
Танго обикаляше около тях и виеше в посока към дупката. Вродената й съпричастност я теглеше все по-близо до господаря й, докато накрая колебливо се притисна към него и взе да търка муцуна в тялото му, сякаш за да го стопли.
4.
Уолт остана загледан след отдалечаващия се пикап със свито от мъка сърце. Марк Ейкър не бе проронил и дума от момента, в който откриха потрошеното тяло на брат му. Уолт не беше толкова близък с Ранди, но обичаше Марк като брат и преживяваше загубата му като своя.
Уолт бе загубил собствения си брат Боби само преди няколко години. Трагедията предизвика отчуждение в семейството им. Уолт и баща му вече си говореха, ала отношенията им си оставаха все така деликатни. Сега той и Марк бяха белязани от една и съща трагедия. Ранди — женкарят и всезнайкото, който обожаваше солените шегички. Мрачният, потаен брат, чието име до неотдавна се търкаляше по бюрото на Уолт, написано на някаква бележка, която впоследствие потъна някъде между купищата бумаги. Дали тази бележка и обвиненията, които съдържаше, имаха нещо общо с въпроса за политиката, който Марк бе повдигнал само преди час? В гърдите му се надигна вълна от мъка и съчувствие; отмести поглед и избърса очите си с ръкавицата. Все още го болеше от загубата на Боби. На Марк тепърва му предстояха няколко мъчителни години.
Срещна погледа му, докато товареха тялото. Лицето му бе окъпано в червения отблясък от стоповете на колата; привикналият към смъртта ветеринар бе видимо разтърсен от вида на вкочанените ръце на Ранди, извити неестествено над главата му. Наместиха трупа в каросерията на пикапа. Загърнаха го с брезентовото покривало и го пристегнаха с въжета. Последната процедура, в добавка към всичко останало, накара Марк да се разплаче отново — сякаш опаковаха дърва за разпалки. Смъртта бе в дребните детайли и тези детайли изпълваха сърцето на Марк с мъчителна скръб, гняв и безсилие.
— Шерифе? — Заместникът му, Томи Брандън.
Уолт се почувства така, сякаш бе изпил бутилка сода на екс.
Фактът, че помощник-шерифът Томи Брандън живееше незаконно с бъдещата бивша съпруга на Уолт, държеше двамата мъже на разстояние.
Що се отнасяше до Уолт, редно бе помощник-шериф Томи Брандън да се прехвърли в друго подразделение на местната полиция. Уолт със сигурност не възнамеряваше да подава оставка единствено заради връзката на заместника си с жената, с която в момента се развеждаше. А за Брандън едва ли имаше значение. Уолт не можеше да го уволни, защото щяха да го подведат под съдебна отговорност. Сякаш Брандън нарочно се мотаеше в краката му с едничката цел да го тормози. Онова, което правеше ситуацията още по-заплетена и деликатна, бе фактът, че Брандън бе най-кадърният му помощник — проклет да бъде! Липсата му щеше да се отрази на работата. Ала с всяко дребно пререкание, с всеки случаен допир, с всеки поглед, който си разменяха, ставаше все по-ясно, че подобна стъпка е неизбежна. Дори одеколонът му за след бръснене дразнеше Уолт. Струваше му се, че на няколко пъти бе долавял този аромат по кожата на Гейл още по времето, когато бяха семейство.
Мина полунощ. Снегът натрупа още няколко сантиметра по покривите на автомобилите край пътя. Нито едно от кучетата не бе успяло да улови следа. Хората от екипа по издирването стояха на топло зад запотените стъкла в колите си и чакаха нови нареждания.
— Нека спрем издирването за днес, Томи. Ще започнем наново утре сутрин, но преди това искам потвърждение на първоначалното обаждане. Искам да разбера кой е подал този сигнал и лично да разговарям с него.
— Разбрано.
— Тази нощ разменихме един живот за друг и това е ужасно нелепо. — Нищо чудно да се окажеше, че изчезналият скиор се е прибрал жив и здрав вкъщи.
Брандън се запъти към паркинга и даде инструкции на шофьорите. Няколко минути по-късно автомобилите взеха да се оттеглят един след друг.
Уолт стоеше облегнат на задната броня на служебния „Хамър“, който използваше за спасителни операции. Пристягаше ремъците на снегоходките върху ботушите си, когато и последният от автомобилите напусна паркинга, с изключение на големия червен „Додж“ на Брандън. Всичко покрай Томи Брандън бе с огромни размери и това провокираше въображението на Уолт, наливайки допълнително масло в огъня.