— Шерифе?
— Връщам се обратно горе, Томи.
— О, не. Не и сам.
— Няма да търся изчезналото хлапе, Томи. Искам да направя малко снимки, преди снегът да е заличил всичко.
— Ранди се е спуснал по Улея, шерифе. Случаят е приключен.
Уолт нямаше спомен Томи някога да е използвал друго обръщение към него, освен „шерифе“. Как да го мрази човек!
Уолт му разказа за звука, наподобяващ счупване на клон, и за подозренията си, че всъщност е чул изстрел.
Двигателят на хамъра работеше на празен ход, за да поддържа топлината в купето, а чистачките равномерно свистяха по предното стъкло.
— Но Ранди не беше прострелян.
— Нямаме никаква представа какво точно е причинило пропадането му от онази скала. Двамата с Марк бързахме да измъкнем тялото оттам. Не остана време да огледаме наоколо.
Уолт взе да рови в багажника на хамъра и измъкна оттам счупено парче от ска и огъната метална обшивка. Беше парче от средната част на ска със закрепен за нея сложен автомат за ходене, позволяващ петата да се откачва и обувката да остава закрепена само за предния автомат, отварящ се като панта. Механизмът се отличаваше от масово използвания за пистово каране в ски курортите. Тази хибридна система позволяваше на ски алпиниста да използва един комплект ски и за ходене нагоре, и за спускане. Брандън го пое от ръката му, изтръска водата от разтопения сняг и го огледа.
— Е, и? — попита Брандън.
— Виж стикера — каза Уолт и посегна към счупеното парче. Посочи му буквата R, точно под пантата за пристягане на предната част от обувката.
— Това значи патент или нещо подобно. Какво толкова?
— Не, Томи, това не е знакът за регистрирана търговска марка. Това е дясната2 ска за дясна обувка. Те са чифт, точно като ските за пистово каране. А тази беше на левия му крак.
Брандън отново взе парчето от ръката на Уолт и го разгледа на светлината от купето.
— Просто ги е разменил. Беше тъмно и валеше силно. Голяма работа.
— Явно никога не си изкачвал стръмна местност със ски. Щеше да усети, че ги е разменил, още в първите пет секунди. Ако са обърнати, не се плъзгат добре. Дърпат навън. Изнервящо е и се хаби много енергия. Човек като Ранди не би ги разменил — това първо, но дори и да беше, щеше да спре и да ги оправи незабавно. Без значение дали има виелица или не.
— Може пък на него да му е било все едно, шерифе. — Томи се загледа в Уолт, който тъкмо стягаше и втората си снегоходка. — Или пък ги е свалил за малко по някаква причина. Например да се облекчи или нещо подобно. После ги е разменил, без да иска, и се спуснал. Няма как да знаем.
— Напротив. Точно това смятам да разбера.
— И аз идвам тогава.
— Няма нужда, Томи. Ще се оправя и сам. Късно е. По-добре се връщай и започвай да подготвяш документацията по случая с Ранди. Ако искаш, ще ти звънна след час, за да си спокоен.
Томи се запъти към колата си и след малко се върна със собствените си снегоходки.
В следващите двайсет минути двамата мъже не обелиха и дума. Уолт избра по-пряк маршрут към Улея, следвайки координатите от GPS-а. Стигнаха до скалното възвишение потни и задъхани. Бурята почти бе облизала дирите, оставени в снега през деня от десетина различни скиори.
Уолт се оказа прав — следите на Ранди почти не се виждаха. Шансовете да проследят последните му движения вече бяха нищожни.
Твърдо решен да провери теорията си, че Ранди се е отбил да се облекчи в храстите, Брандън тръгна по една от скиорските следи, която се отклоняваше от главния маршрут към дърветата.
Уолт се бе навел над скалите с насочен фенер към дупката на десетина метра под него, когато гласът на Брандън се разнесе от радиостанцията.
— Шерифе? Открих нещо интересно.
Уолт тръгна по пресните дири на Брандън през притихналата гора. Завиваха надясно, после тръгваха леко встрани по наклона в посока югозапад — към щатска магистрала 75. Брандън бе изминал доста голямо разстояние. Уолт го откри до дънера на едно дърво. Вечнозелената корона действаше като чадър и снежната покривка наоколо бе дълбока едва няколко сантиметра.
Районът беше силно изпотъпкан.
— Ти ли направи това?
— Не, сър. Може би вълци. Сигурно са го подгонили и той е потърсил убежище на дървото.
Уолт приклекна.
— Не сме видели или чули никакви вълци, нито пък Танго. Може да са кучешки лапи. Отпечатъците са твърде малки за вълци.
— Всички кучета се прибраха с нас.