Наблюдаваше внимателно и вече знаеше, че момичето — непълнолетна по всяка вероятност — пиеше коктейл „Кир Роял“: шампанско, оцветено в червено с ликьор от вишни. Лесно се открояваше сред поръчките от бира и водка върху подноса на сервитьорката, предназначен за компанията на момичето. Лесно се разпознаваше, защото барманът правеше първо нейното питие, а после се заемаше с коктейлите с водка. Симпатичната сервитьорка им слагаше украса, преди да ги натовари на подноса си — резенчета лимон и лайм3; три маслинки, набодени на жълта пластмасова пръчица.
Мъжът вече седеше на стола до нея и изчакваше подходящия момент. Барманът сложи на бара поръчката на момичето. Сервитьорката забучи парченце лайм върху ръба на чашата. Мъжът рязко протегна дясната си ръка между двамата и посочи към една от бутилките. Попита за цената и качеството на уискито. Сервитьорката и барманът насочиха вниманието си нататък, а мъжът развя лявата си ръка над чашата с „Кир Роял“ като същински магьосник. Ако някой наблюдаваше внимателно, щеше да му се стори, че шампанското се разпени за кратко малко повече от обичайното. Няколко едва забележими гранули потънаха на дъното на чашата и изчезнаха.
Отговориха му, че скочът е с отлично качество и струва колкото цистерна бензин. Мъжът поръча наливна бира и остана на стола достатъчно дълго, за да проследи пътя на подноса през навалицата, вдигнат високо върху сръчните пръсти на сервитьорката. Изчака половин бира време; знаеше, че момичето ще тръгне към тоалетната веднага щом усети замайването. Нямаше да каже на по-възрастните си приятели, че нещо не е наред, нито пък щеше да извика някой от тях да я придружи до тоалетната. На първо време щеше да пробва да се справи сама.
Точно тогава смяташе да атакува.
Довърши бирата си, остави скромен бакшиш — нито твърде малък, нито твърде голям, за да не бие на очи — и освободи стола за някой от многото чакащи за мястото му. Придвижването през навалицата му отне известно време. Можеше да се възползва от размерите и силата си и да се справи по-бързо, но държеше да остане незабелязан. Провирайки се внимателно в пролуките между претъпканите маси, най-после стигна до облицования с дървена ламперия коридор в дъното. На стената срещу двете тоалетни бе подредена галерия от дагеротипни фотографии на миньорски лагери отпреди столетие. В дъното на коридора имаше изход към задния паркинг. Обилният снеговалеж се явяваше като допълнително предимство, а пикапът му бе паркиран на не повече от пет-шест метра от вратата.
Виждаше ясно сценария в главата си, като във филм, но с негово участие. Едно нещо умееше със сигурност — да преследва, да дебне и да убива. Опияняваше се от собствената си гениалност, а сладостта от очакването сгряваше кръвта във вените му. Усети трепетна възбуда.
… Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под Небето.4
Наслади се на дагеротипните фотографии — или поне така изглеждаше: кокалести мъже от 1800-та, перчещи се до огромни речни и дъгови пъстърви, окачени на въжета пред брезентови палатки. Алкохолът щеше да й подейства като катализатор и скоро щеше да усети признаците. Главозамайване. Внезапен прилив на топлина и еуфория. Изненадваща неспособност за задържане, причинена от рязко отпускане на мускулатурата.
Наблюдаваше я крадешком. Всеки път, когато се засмееше, шаферската й рокля без презрамки се смъкваше още малко надолу и разкриваше разликата в тена й. Само двайсет минути по-рано момичето обръщаше по-голямо внимание на това. Но сега, замаяна и весела, й беше все едно и чувстваше единствено прилив на настроение. След по-малко от пет минути, точно преди лявата й гърда да се покаже изцяло, ръката й сграбчи роклята и придърпа плата до гладко избръснатите й подмишници. Този момент на благоприличие отключи нещо в остатъците от будното й съзнание и й даде знак, че нещо не е наред. Едва ли е било нещо повече от мигновен проблясък, имайки предвид дозата. Но точно тогава тя се извини и отново придърпа нагоре роклята си, преди да се е разголила напълно. След това — за негова огромна наслада — се запъти право към него.