– Нямах предвид това.
Тя веднага изостави образа на съблазнително котенце.
– Нямахте ли? – Намръщи се и отново ме огледа преценяващо. – Да не би... да не сте...
– Не – отвърнах аз. – Не съм гей. Но онова, което продавате, не ме интересува. Още не сте ми казали името си, а вече сте готова да разтворите краката си пред мен? Не, благодаря. По дяволите, не сте ли чували за СПИН? Херпеси?
Лицето й пребледня и тя стисна силно устните си, докато и те не побеляха.
– Добре, тогава – рече момичето. – Какво искате от мен?
– Отговори – отговорих аз, посочвайки я с пръст. – И не се опитвайте да ме лъжете. Това няма да ви помогне с нищо.
Което определено си беше лъжа. Това, че сте магьосник, не ви превръща автоматично в ходещ детектор на лъжата, а аз нямах намерение да надниквам в душата й, за да разбера, дали е искрена – не си заслужаваше. Другото страхотно нещо в това, да сте магьосник е, че хората приписват всичко, което правите, на безмерните ви, всеобхватни сили. Вярно, че то действа само при онези, които знаят достатъчно, за да вярват в магьосниците, но не достатъчно, че да познават границите на нашите възможности – останалата част от света, обикновените хора, които си мислят, че магията е просто шега, гледат на нас просто като на поредния клиент на психиатрията, който скоро ще бъде напъхан в бяла усмирителна риза.
Момичето облиза устни – нервен жест, който изобщо не излъчваше сексуалност.
– Добре – каза тя. – Какво искате да знаете?
– Името ви, като за начало.
Тя се изсмя рязко.
– Нали не смятате, че ще ви го кажа, магьоснико?
Права беше. Сериозните заклинатели като мен могат да направят адски много неща с името на даден човек, стига да е излязло от устата на притежателя му.
– Добре тогава. Как да ви наричам?
Тя не си направи труда да прикрие бедрото си. Всъщност имаше хубаво краче, с някаква татуировка, обхващаща глезена й. Опитах се да не й обръщам внимание.
– Лидия – каза момичето. – Наричайте ме Лидия.
– Добре, Лидия. Вие практикувате Изкуството. Разкажете ми малко за това.
– Уменията ми нямат нищо общо с онова, което искам от вас, господин Дрезден – рече тя. После преглътна, потискайки гнева си. – Моля ви, имам нужда от помощта ви.
– Добре де, добре – казах аз. – От каква точно помощ имате нужда? Ако имате неприятности с някоя банда, съветвам ви да се обърнете към полицията. Аз не съм телохранител.
Тя потрепери и обгърна тялото си с ръце.
– Не, нищо такова. Не се притеснявам за тялото си.
Думите й ме накараха да се намръщя.
Лидия затвори очи и си пое дълбоко дъх.
– Имам нужда от талисман – каза тя. – Нещо, което да ме пази от враждебен дух.
Думите й веднага привлякоха вниманието ми и ме накараха да застана нащрек. В тези дни, когато градът буквално беше потънал в свръхестествен хаос, на мен ми беше ужасно лесно да повярвам, че момиче, притежаващо магьоснически талант, се е сблъскало с някой неприятен феномен. Надарените с магия привличат призраците и духовете като магнит.
– Що за дух е това?
Погледът й се защура наляво и надясно, без да се насочва към мен.
– Не мога да ви кажа със сигурност, господин Дрезден. Много е силен и иска да ми навреди. Казаха ми, че вие можете да направите нещо, което да ме предпази.
Всъщност това си е чистата истина. Точно в този момент около лявата ми китка беше увит талисман, направен от савана на мъртвец, светено сребро и няколко други, по-трудни за намиране съставки.
– Може би – отвърнах аз. – Зависи от това, защо сте се озовали в това положение и защо смятате, че се нуждаете от защита.
– Н-не мога да ви кажа – заекна тя. Бледото й лице се сбърчи в притеснено изражение – истинска тревога, от онези, които ви правят да изглеждате по-стари и по-грозни. Така, както обгръщаше тялото си с ръце, изглеждаше още по-дребна и крехка. – Моля ви, просто имам нужда от помощта ви.
Въздъхнах и потърках с палец едната си вежда. Инстинктите ми настоятелно ме подтикваха да й дам горещ шоколад, да увия одеяло около раменете й, да й кажа, че всичко ще бъде наред, и да завържа талисмана ми около китката й. Но аз се опитах да ги обуздая. Млък, донкихоте. Все още не знаех нищо за положението й или от какво искаше да я защитя – напълно беше възможно да се опитва да отблъсне преследващия я ангел отмъстител, който иска да я накаже заради някое особено низко дело, разбунило Силата до такава степен, че да предизвика незабавна намеса. Дори най-обикновените духове понякога имат адски добра причина да се върнат, за да тормозят някого.