– Вижте какво, Лидия. Не искам да се замесвам в каквото и да било, без да съм наясно какво става. – Което не ме е спирало досега, отбелязах аз наум. – Ако не ми дадете малко повече подробности за положението, в което се намирате, няма да мога да ви помогна.
Момичето леко наклони глава и черната й коса закри напълно лицето й. Тя постоя така един дълъг миг, след което въздъхна дълбоко и попита:
– Знаете ли какво представляват Сълзите на Касандра, господин Дрезден?
– Състояние, в което изпадат пророците – отвърнах аз. – Въпросната личност е получавала припадъци, съпровождани от видения за бъдещето, които преразказвала по такъв начин, че никой не й вярвал. Лекарите понякога го объркват с епилепсията при децата и предписват най-различни лекарства за лечението му. По принцип тези предсказания са доста точни, но никой не им вярва. Някои хора ги смятат за специален дар.
– Аз не съм от тях – прошепна Лидия. – Нямате представа колко е ужасно. Да видите, че нещо ще се случи, и да се опитате да го предотвратите само за да установите, че никой не ви вярва.
Известно време изучавах безмълвно лицето й, заслушан в цъкането на стенния часовник.
– Добре – казах аз. – Твърдите, че притежавате този дар. Сигурно искате да ви повярвам, че едно от вашите видения ви е предупредило за зъл дух, който ви преследва, така ли е?
– Не едно – отвърна тя. – Три. Три, господин Дрезден. Получих само едно видение, когато се опитаха да убият президента. Имах по две за инцидента в НАСА и за земетресението в Лаос. Но досега никога не съм имала три. И никога с такава яснота...
Затворих очи, за да помисля. За пореден път инстинктите ми подсказваха да помогна на момичето, да прогоня злия дух, или който там я преследваше, и да продължа да си гледам работата с чиста съвест. Ако наистина беше засегната от Сълзите на Касандра, действията ми не само щяха да спасят живота й. Моята вяра би могла да я промени към по-добро.
От друга страна, и преди бяха успявали да ме измамят. Момичето очевидно беше добра актриса. С лекота възприе ролята на сладострастна съблазнителка, когато реши, че искам да ми заплати в натура. Скоростта, с която беше стигнала до този извод, съдейки по моята съвършено невинна забележка, вече говореше много за нея. Тя не беше девойка, която е свикнала да играе честно и почтено. Стига да не я бях преценил погрешно, според мен и преди беше плащала със секс за стоки и услуги – а тя бе твърде млада, за да е толкова опитна в тази сфера.
Сами по себе си Сълзите на Касандра бяха идеалната измама, която доста често се използваше в средите на практикуващите магия. Историята не изискваше никакви доказателства, никакво представление от страна на човека, използващ това прикритие. Единственото, от което се нуждаеше тя, беше капчица талант, който да й осигури подходящата аура, и може би достатъчно кинетомантия, за да побутне малко заровете в правилната посока. След това можеше да съчини каквато и да е история, свързана с предполагаемия й дар на пророчица, да си наложи маската на малкото изгубено момиче и да се отправи към местния глупак Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден.
Отворих очи и видях, че ме гледа.
– Разбира се – каза тя, – може и да лъжа. Сълзите на Касандра не може да се анализират или наблюдават. Бих могла да ги използвам, за да ви предоставя убедително обяснение защо сте длъжен да помогнете на една изпаднала в беда дама.
– Да, Лидия, това до голяма степен съвпада с моите мисли. Може да се окажете просто някоя незначителна вещица, която се е забъркала с неподходящия демон и сега се опитва да се отърве от него.
Тя разпери ръце.
– А единственото, което аз мога да направя, е да ви кажа, че не съм такава. Знам, че нещо се приближава. Не знам какво е и не искам да разбирам защо или как. Просто знам какво видях.
– Което е?
– Огън – прошепна тя. – Вятър. Виждам мрачни неща и мрачна война. Виждам как смъртта идва за мен от света на духовете. И в центъра на всичко това виждам вас. Вие сте началото и краят. Само вие можете да накарате пътеката да свърне в друга посока.
– Това ли е видението ви? Тук има повече неща, отколкото е царевицата в цяла Айова.
Тя се обърна настрани.
– Виждам онова, което виждам.
Стандартната ласкателна процедура. Погъделичкай егото на жертвата, почакай да клъвне и после източи всичко, с което разполага. „Аха – помислих си аз, – някой иска да измъкне нещо от мен. Репутацията ми сигурно набира сила.“
Въпреки това нямаше нужда да се държа грубо.