Рицарят отново вдигна меча си и зае отбранително положение.
– Винаги съм бил пристрастен към добрите новини.
– Мисля, че тя вече не се интересува от децата.
Лицето на Майкъл за миг се озари от усмивка.
– Това наистина е добра новина.
Избърсах стеклата се в очите ми пот. Ръката ми се оцвети в червено. Сигурно се бях порязал някъде по пътя.
– Лошата новина е, че след секунди ще бъде тук и ще ни разкъса на парчета.
– Не че искам да проявявам черногледство, но това не е единствената лоша новина – каза Майкъл. – Ослушай се.
Погледнах го и леко наклоних глава настрани. В сред-нощния въздух се носеше далечен, но бързо приближаващ се призрачен мелодичен вой.
– Мамка му – изпъшках аз. – Адските хрътки.
– Хари – рече строго Майкъл, – знаеш, че не ми харесва да ругаеш.
– Прав си, извинявай. Мамка му – изпъшках аз, – ония хрътки. Кръстницата ми е излязла на лов. Как успя да ни намери толкова бързо?
Майкъл ме погледна намръщено.
– Сигурно е била някъде наблизо. След колко време ще бъде тук?
– Скоро. Щитът ми вдигна много шум, когато се взриви. Тя го познава добре.
– Хари, ако искаш да се върнеш – каза Майкъл, – тръгвай още сега. Аз ще задържа призрака, докато не се промъкнеш през процепа.
Изкушението беше голямо. Малко са нещата, които ме плашат повече от Небивалото и кръстницата ми в комплект. Но бях ужасно ядосан. Мразя да ме засичат така. Освен това Майкъл ми беше приятел, а нямах навика да оставям приятелите ми да разчистват кашите ми след мен.
– Не – казах аз. – Просто трябва да побързаме.
Рицарят се ухили и тръгна напред точно когато приз-ракът на Агата угаси и последните пламъчета от магическия ми щит, които го тормозеха. Майкъл се хвърли с Аморакус срещу призрака, но тя се движеше невероятно бързо и успяваше да избегне всеки удар с въртеливи движения и хищническа грациозност. Вдигнах стрелящата ми пръчка и се съсредоточих. Дочух отново лая на адските хрътки, който се беше приближил застрашително, както и звука от галопиращи копита, от който пулсът ми се ускори. Постепенно се изолирах от всичко заобикалящо ме, с изключение на призрака, Майкъл и силата, която вливах в стрелящата пръчка.
Агата сигурно усети натрупващата се енергия, защото се обърна и се изстреля към мен като куршум. Устата й се отвори за писък и аз видях неравните, заострени зъби и пламтящия бял огън в празните й очи.
– Fuego!4 – изкрещях и в този миг призракът се вряза в мен с пълна сила.
4 Заклинание на Хари Дрезден, което предизвиква унищожителна огнена атака. – Б. пр.
От върха на пръчката избликна бяла огнена струя и заля дървените фасади. Те пламнаха веднага, като залети с бензин. Хвърлих се на земята и се претърколих, докато Агата се приготви да захапе гърлото ми. Забих стрелящата пръчка в нейното и се приготвих да стрелям отново, но тя разтърси свирепо глава като куче, изтръгна я от ръцете ми и я метна настрани. Замахнах несръчно с жезъла, но без резултат. Призракът отново се хвърли към шията ми.
Пъхнах облечения ми в кожа лакът в устата й и изкрещях:
– Майкъл!
Призракът раздра шлифера ми с нокти и се вкопчи в ръката ми. Пуснах призрачния прах и започнах да я дера яростно със свободната ми ръка, опитвайки се да я отблъсна от себе си, но успях единствено да разкъсам роклята й. Тя ме стисна за гушата и аз останах без дъх. Загърчих се в опит да се измъкна, но ръмжащият призрак беше много по-силен и по-бърз от мен. Пред очите ми заплуваха звезди.
Майкъл изкрещя и замахна с Аморакус към призрака. Огромното острие се заби в гърба й с трясък на разцепено дърво и я накара да се извие назад, пищяща от болка. Ударът беше смъртоносен. Бялата светлина на острието докосна призрачната й плът и я подпали, плъзвайки се встрани от раната. Тя се извърна с яростен вой и движението й изтръгна меча от ръцете на Майкъл. Горящият призрак на Агата Хагълторн се приготви да се хвърли към гърлото му.
Аз се надигнах, сграбчих кесията с призрачен прах и пъшкайки от усилие, я метнах към тила й. Когато импровизираната палка я цапардоса, свръхтежката материя, която бях омагьосал, се стовари върху нея като ковашки чук върху порцелан. За миг призракът застина на място, раззинал хищно уста – след което бавно се свлече на земята.
Обърнах се към Майкъл, който стоеше и дишаше тежко, вперил поглед в мен.
– Хари – каза той. – Виждаш ли?
Притиснах длан към пулсиращото ми гърло и се огледах.
– Какво да видя? – попитах аз.