Лий се засмя. Звукът напомняше на леко фалшив звън на камбанки.
– Вие, смъртните, винаги бързате за някъде. Не сме се виждали от цяла вечност, Хари. – Тя се приближи до мен, придвижвайки се с гъвкава, чувствена грациозност, която при други обстоятелства сигурно щеше да ми подейства хипнотизиращо. Хрътките мълчаливо я следваха по петите. – Трябва да прекараме известно време заедно.
Майкъл отново вдигна меча си и заяви със спокоен глас:
– Мадам, отстъпете от пътя ни, ако обичате.
– Не обичам – рязко и злобно му се сопна тя. Чувствените устни се разтеглиха и разкриха изящни и остри кучешки зъби, а в същото време трите хрътки на Сенките заръмжаха гърлено. Златистите й очи се плъзнаха по Майкъл, след което се върнаха към мен. – Той е мой, сър рицарю, по правото на кръвта, според закона и заради собствената му нарушена дума. Двамата сключихме договор. Ти нямаш власт над това.
– Хари? – Майкъл ме стрелна с поглед. – Истина ли е това, което казва тя?
Облизах устните си и стиснах здраво жезъла.
– Тогава бях доста по-млад. И много по-глупав.
– Хари, ако си сключил договор с нея по своята собствена воля, тогава тя е права и аз не мога да направя почти нищо, за да я спра.
Поредната сграда се срути с трясък. Пожарът започна да ни приближава застрашително и стана горещо. Адски горещо. Процепът потрепери и започна да се смалява. Не ни оставаше много време.
– Хайде, Хари – измърка Лий. – Остави добрия рицар на Белия бог да си върви по пътя. Нека те отведа до водата, която ще успокои раните ти и ще облекчи болката ти.
Предложението ми хареса. Всъщност ми хареса много. Магията й се беше погрижила за това. Усетих как краката ми бавно и тежко се затътрят към нея.
– Дрезден – рече рязко Майкъл. – Мили боже, човече! Какво правиш?
– Върви си вкъщи, Майкъл – отвърнах му аз. Гласът ми прозвуча безизразно и неясно, сякаш бях пил. Видях как устата на Лий, меките й прекрасни устни се разтягат в триумфална усмивка. Не се опитах да се противопоставя на привличането на магията. Нямаше никакъв шанс да успея да накарам краката си да спрат да се движат. Лий знаеше номера ми от години и смятам, че винаги ще го знае. Никое от заклинанията ми нямаше да успее да ми върне самоконтрола за повече от няколко секунди. Докато се приближавах към нея, въздухът ставаше все по-прохладен и аз усетих нейния аромат – на тялото, косата й, – опияняващ мирис на диви цветя и мускусна пръст. – Съвсем скоро процепът ще се затвори. Прибирай се вкъщи.
– Хари! – изкрещя Майкъл.
Лий положи слабата си ръка с дълги пръсти върху тила ми. Връхлетя ме вълна от пламтящо удоволствие. Тялото ми реагира на докосването й, безпомощно и същевременно изпълнено с копнеж, и аз трябваше да положа огромни усилия, за да попреча на мисълта за невероятната й красота да ме обсеби напълно.
– Да, миличък мой – прошепна Лий и златистите й очи проблеснаха ликуващо. – Мили, мили мой. А сега остави настрани жезъла и пръчката.
Погледнах тъпо към пръстите си, които послушно се разтвориха. Пръчката и жезълът изтракаха на земята. Пламъците се приближаваха, но аз не ги усещах. Сияещият процеп продължаваше да се свива, като почти се беше затворил. Присвих очи, събирайки остатъка от волята ми.
– Ще изпълниш ли сделката ни сега, мое мило смъртно дете? – промърмори Лий, плъзгайки длани по гърдите и раменете ми.
– Ще дойда с теб – отвърнах аз бавно, с натежал глас.
В очите й проблесна злобно ликуване. Тя отметна главата си назад и се засмя, разкривайки сочните, апетитни извивки на шията и пазвата си.
– Когато адът замръзне – додадох аз, като едновременно с това измъкнах от джоба си малката кесия с приз-рачния прах.
Изсипах го всичкия в споменатата пазва. Науката ни все още не дава достатъчно сведения за влиянието на обеднения уран върху феите, но за феите и хладното желязо има предостатъчно. Те не го харесват, а съдържанието на желязо в състава на праха беше доста високо.
Върху безупречната кожа на Лий веднага се появиха страховити алени резки, тя изсъхна и се напука пред очите ми. Триумфалният смях на феята премина в агонизиращ писък и тя ме пусна. Започна да разкъсва панически копринената си рокля, разкривайки все по-голяма част от великолепната плът, разяждана от желязото.
– Майкъл – извиках аз, – сега!
Отблъснах вдървено кръстницата ми настрани, грабнах пръчката и жезъла и се хвърлих към процепа. Чух ръмжене и нещо се вкопчи в единия ми ботуш, повличайки ме към земята. Замахнах с жезъла към адската хрътка и дървото я улучи в едното око. Тя изрева яростно и другарите й от глутницата се стрелнаха към мен.