Майкъл се изпречи пред тях и замахна с меча си към единия звяр. Каленото желязо разсече плътта му и от нея бликнаха кръв и бял пламък. Втората хрътка скочи върху него, впи зъби в бедрото му и разтърсвайки главата си, започна да го разкъсва.
Стоварих с всичка сила жезъла върху главата й, отблъсквайки я назад, и повлякох приятеля ми към бързо смаляващата се линия на процепа. Сред заобикалящите ни руини започнаха да се появяват още адски хрътки.
– По-бързо! – изкрещях аз. – Няма време!
– Измамник! – изфуча кръстницата ми. Тя се надигна от земята, почерняла и обгорена, обвита в остатъците от красивата си рокля, разкривайки издълженото си, възлесто, нечовешко тяло. Ръцете й се свиха в юмруци и огънят от заобикалящите ни сгради сякаш се втурна към нея, концентрирайки се в две пламтящи сфери от виолетова и смарагдова светлина. – Подло, порочно дете! Ти си мой, както ми обеща майка ти! Както се закле ти!
– Не е трябвало да сключваш сделки с непълнолетни! – извиках аз в отговор и блъснах Майкъл напред, към процепа.
Той се залюля за миг пред тесния отвор, после залитна през него и се изгуби от другата му страна, в истинския свят.
– Щом не желаеш да ми дадеш живота си, дете на змия, тогава ще получа кръвта ти!
Лий направи две огромни крачки към мен и протегна и двете си ръце напред. Към лицето ми се устреми мълния от преплетена смарагдова и виолетова енергия. Аз бързо се хвърлих назад, към процепа, молейки се да е все още достатъчно голям, за да ме пропусне от другата страна. Протегнах жезъла към кръстницата ми и с пос-ледните остатъци от силата ми издигнах някакъв щит. Магическият огън се удари в него и ме отхвърли назад към процепа като сламка, подмятана от торнадо. Докато прелитах през него, усетих как жезълът ми се стапя и избухва в пламъци в ръката ми.
Приземих се обратно върху пода на детското отделение в болницата „Кук Каунти“. Зад пешовете на кожения ми шлифер се носеше саван от пушек, който бързо се превърна в тънък, противен слой ектоплазма, докато жезълът ми гореше с неземен зеленикавопурпурен пламък. Около мен с цяло гърло пищяха лежащите в мъничките стъклени легълца бебета. Откъм съседната стая се разнесоха объркани гласове.
След това процепът се затвори и ние отново се намирахме в истинския свят, заобиколени от плачещи бебета. Флуоресцентните лампи светнаха изведнъж и от стаята на сестрите се разнесоха нови, изпълнени с тревога гласове. Угасих пламъка на жезъла си и останах да си седя на земята, запъхтян, с болки по цялото тяло. Никаква материя от Небивалото не може да премине в истинския свят – но получените там рани са си съвсем истински.
Майкъл се надигна и огледа бебетата, за да се увери, че всички са в задоволително състояние. После седна до мен, избърса слоя ектоплазма от веждата си и започна да притиска плата на плаща си към кървящите рани на крака си, където зъбите на адската хрътка бяха разкъсали дънките му. После се намръщи и ме погледна замислено.
– Какво? – попитах аз.
– Кръстницата ти. Ти избяга от нея – каза той.
Засмях се изморено.
– Този път, да. Какво те тормози?
– За да успееш да го направиш, я излъга.
– Надхитрих я – възразих аз. – Класическа тактика при сблъсъците с феи.
Той примигна, след което използва друга част от плаща си, за да почисти Аморакус от ектогадостта.
– Тъкмо си мислех, че си честен човек, Хари – рече той с обидено изражение на лицето. – Не мога да повярвам, че я измами.
Започнах тихо да се смея, твърде изморен, за да помръдна от мястото си.
– Не можеш да повярваш, че съм я излъгал?
– Ами да – каза той с отбранителна нотка в гласа. – От нас не се очаква да печелим по този начин. Ние сме добрите момчета, Хари.
Посмях се още малко и избърсах струйка кръв от лицето си.
– Ами такива сме!
Включи се някаква аларма. Една от сестрите се появи в стаята за наблюдение, видя ни и избяга с писъци.
– Знаеш ли кое ме притеснява? – попитах аз.
– Кое?
Оставих на земята обгорелия си жезъл и пръчката.
– Чудя се как така кръстницата ми се оказа наблизо точно когато реших да премина в Небивалото. То не е някакво си малко селце, където новините се разнасят светкавично. Не бях там повече от пет минути, когато тя се появи на сцената.
Майкъл прибра меча в ножницата му и внимателно го положи на пода, доста извън обсега на ръката му. После разкопча плаща си, мръщейки се.
– Да. Това не прилича на обикновено съвпадение.
В този момент ни се наложи да вдигнем ръцете си зад главите, защото в детското влетя един полицай от чикагското управление. Якето и панталоните му бяха залети с кафе, а в ръката си стискаше пистолет. Двамата седяхме там с ръце на тила и полагахме всички усилия да изглеждаме приятелски настроени и непредставляващи заплаха.