– Не се безпокой – промълви тихо Майкъл. – Просто ме остави да говоря.
Глава 7
Майкъл подпря брадичката си с ръце и въздъхна.
– Не мога да повярвам, че ни вкараха в затвора.
– За нарушаване на обществения ред – изсумтях аз, докато крачех напред-назад из малката арестантска килия. – Влизане в чужд имот. Ха! Ако не се бяхме появили, тогава щяха да видят истинско нарушаване на реда. – Измъкнах от джоба си снопче призовки. – Погледни само. Превишаване на разрешената скорост, неспазване на пътните знаци, опасно и безразсъдно шофиране на превозно средство. А тази тук е най-впечатляващата. Незаконно паркиране. Ще ми вземат книжката!
– Не можеш да ги обвиняваш, Хари. И без това няма как да им обясним случилото се по разбираем за тях начин.
Изритах ядосано решетката и веднага съжалих за това, защото кракът ми беше прорязан от остра болка – първото нещо, което направиха след ареста ми, бе да ми вземат ботушите. В допълнение към натъртените ми ребра, раната на главата и вдървените ми пръсти, това ми дойде в повече. Седнах на пейката до Майкъл и въздъхнах.
– До гуша ми е дошло от всичко това – казах аз. – Хора като теб и мен се изправят срещу неща, които тези смешници – направих широк жест с ръка – дори не могат да си представят, че съществуват. Никой не ни плаща за това, дори едно благодаря рядко получаваме.
– Такава е природата на занаята – отвърна Майкъл с невъзмутим, философски тон.
– Не ми пука особено. Просто мразя да ми се случват подобни неща. – Отново се изправих и закрачих ядосано напред-назад из килията. – Онова, което наистина ме дразни, е, че все още не знаем защо светът на духовете е толкова неспокоен напоследък. Тук става въпрос за нещо голямо, Майкъл. Ако не разберем какво го причинява...
– Кой го причинява.
– Да, вярно. Ако не разберем кой го причинява, никой не знае какво може да се случи.
Майкъл се подсмихна.
– Господ никога няма да ни натовари с нещо, което раменете ни няма да издържат, Хари. Остава ни само да бъдем готови за всичко и да не губим вяра.
Изгледах го сърдито.
– В такъв случай ще имам нужда от по-широки рамене. Очевидно в моя случай някой в счетоводството е объркал сметките.
Майкъл се засмя дрезгаво и с топлота поклати глава, и полегна на пейката, подлагайки ръце под главата си.
– Направихме каквото беше редно. Това не е ли достатъчно?
Замислих се за всички онези бебета, които сумтяха и издаваха сладки жалостни гукания, докато сестрите се суетяха наоколо, събираха легълцата им и след като проверяха дали всички са добре, ги отнасяха при майките им. Едно от тях, малко и пухкаво, като излязло от реклама за бебешки пюрета, просто се оригна звучно и веднага заспа на рамото на носещата го сестра. Дузина мънички животи, пред всеки от които се разкриваше необятно бъдеще – което за миг щеше да изчезне, ако не се бях намесил. Почувствах как ъгълчетата на устата ми потрепват в усмивка и в гърдите ми се надигна, макар и слабо, чувство на удовлетворение от работата ми, което дори ядът не бе успял да изтрие. Обърнах гръб на Майкъл, за да не види усмивката ми, и се постарах гласът ми да прозвучи спокойно.
– Но дали е достатъчно? Предполагам, че трябва да го приемем такова, каквото е.
Майкъл отново се засмя. Погледнах го намръщено и това само го развесели още повече, затова се отказах да се преструвам и просто се облегнах на решетката.
– Дали ще ни пуснат скоро, как мислиш?
– Досега никога не съм попадал в затвора – рече Майкъл. – Ти би трябвало да знаеш по-добре.
– Хей – възразих аз, – какво би трябвало да означава това?
Усмивката на Майкъл се стопи.
– Чарити изобщо няма да е доволна – предположи той.
Потрепнах. Това беше съпругата на Майкъл.
– Да, сигурно. Остава ни само да бъдем готови за всичко и да не губим вяра, нали?
Майкъл изсумтя, успявайки по някакъв начин да прозвучи шеговито.
– Ще се помоля на свети Юда.
Облегнах главата си на решетката и затворих очи. Усещах болка дори на места, за които не знаех, че могат да болят. Можех да задремя още сега, тук.
– Искам само да се прибера, да се изкъпя и да се нас-пя – казах.
Някъде след около час се появи един цивилен полицай, отвори вратата и ни уведоми, че гаранцията ни е платена. Стомахът ми се сви от притеснение. Провлачвайки крака, двамата с Майкъл се измъкнахме от килията и отидохме в съседната чакалня.