Там ни очакваше една жена, облечена в свободна рокля и дебела жилетка, скръстила ръце над корема си – съдейки по обема му, тя беше бременна в седмия или осмия месец. Беше висока на ръст, с великолепна, копринена руса коса, която падаше до кръста й като лъскава завеса, с нежни черти на лицето и тъмни очи, в които проблясваше затаен гняв.
– Майкъл Джоузеф Патрик Карпентър – изрече рязко тя и закрачи към нас. Всъщност вървеше, поклащайки се като пате, но изпънатите й рамене и решителното изражение на лицето й придаваха решителност и целеустременост. – Здравата си я загазил. Така се получава, когато се събереш с лоша компания.
– Здравей, ангелче – измънка Майкъл и се наведе нап-ред, за да целуне жената по бузата.
Тя прие целувката с нежната търпимост на комодски дракон.
– Хич не ме ангелосвай. Знаеш ли през какво трябваше да премина, за да намеря бавачка, да дойда чак до тук, да събера парите и да прибера меча ти от полицаите?
– Здравейте, Чарити – казах приветливо аз. – Боже, и аз се радвам да ви видя. Кога се видяхме за последно – преди три години? Или четири?
– Пет години, господин Дрезден – отвърна жената, стрелвайки ме с яростен поглед. – И ако Господ пожелае, надявам се да минат още пет, преди отново да се наложи да се разправям с глупостите ви.
– Но аз...
Тя обърна издутия си корем към мен като таран към древногръцка бойна галера.
– Всеки път когато започнете да душите наоколо, забърквате Майкъл в някаква неприятност. Сега пък го вкарахте в затвора! Какво ще си помислят децата?
– Вижте, Чарити, това наистина беше важ...
– Мисис Карпентър – изръмжа тя. – При вас всичко винаги е важно, господин Дрезден. Знайте, че мъжът ми се захваща с важни дела и без вашата, ако мога така да я нарека, „помощ“. Но ми се струва, че само когато сте с него, той се прибира у дома облян в кръв.
– Хей – възмутих се. – И аз съм ранен.
– Чудесно – отвърна тя. – Може пък това да ви накара да проявявате повече предпазливост в бъдеще.
Погледнах намръщено жената.
– Ако искате да знаете...
Тя ме сграбчи за ризата и придърпа лицето ми към своето. Беше изненадващо силна и успяваше да ме изпепели с поглед, без да ме поглежда право в очите.
– Бих искала вие да знаете – рече тя със стоманен глас, – че ако някога забъркате Майкъл в някоя неприятност, която да му попречи да се прибере у дома, при семейството си, аз лично ще ви накарам да съжалявате за това.
В очите й за миг проблеснаха сълзи, които нямаха нищо общо със слабостта, и тя потрепери от гняв. В този момент трябваше да призная, че се стреснах от заплахата – въпреки бременността й и всичко останало.
Най-накрая тя ме пусна и се обърна към съпруга си, докосвайки нежно тъмната синина на лицето му. Майкъл я обгърна с двете си ръце и с тихо изхълцване тя също го прегърна, зарови лице в гърдите му и заплака беззвучно. Майкъл я притисна към себе си изключително внимателно, сякаш се страхуваше да не я счупи, и я погали по косата.
Стоях до тях, без да помръдвам от мястото си, като пълен глупак. Майкъл ме погледна и за миг задържа погледа ми. После се обърна и тръгна към изхода, обгърнал съпругата си през раменете.
Изпратих ги с поглед как се отдалечават заедно, оставяйки ме съвсем сам. После пъхнах ръце в джобовете си и се обърнах. Досега не бях забелязвал колко си подхождаха един с друг – Майкъл, с тихата си сила и неизменна благонадеждност, и Чарити, с нейната вихрената страст и непоклатимата си вярност към съпруга си.
Женените двойки. Понякога ги гледам и се чувствам като някой, излязъл от Дикенсов роман, който стои навън на студа и гледа към масата с коледната вечеря. Моите връзки никога не са се получавали. Мисля, че причината за това са донякъде всичките демони, призраци и човешки жертвоприношения.
Докато стоях замислен на мястото си, усетих присъствието й – още преди да подуша парфюма й, долових топлината и енергията, които бях започнал да разпознавам за времето, през което бяхме заедно. Сюзан се спря на вратата на чакалнята и погледна през рамо. Не свалях очи от нея. Никога не се изморявах да я гледам. Смуглата й кожа беше загоряла още повече през уикенда, който бяхме прекарали заедно на плажа; гарвановочерната й коса беше подстригана малко над раменете. Беше слаба, но извивките на тялото й бяха достатъчно апетитни, за да привлекат възхитения поглед на дежурния полицай, докато тя стоеше на прага, облечена с кокетна минипола и къса блузка, която оставяше пъпчето й открито. Телефонното ми обаждане я беше хванало точно в момента, когато се беше запътила за срещата ни.