Сюзан вдигна глава и погледът й пробяга по лицето ми. Тя протегна ръка и докосна превръзката на челото ми; пръстите й бяха леки, нежни, топли. В коридора се възцари неловка тишина. Аз стоях пред нея и я гледах глупаво.
Най-накрая се наведох и я целунах силно, сякаш се опитвах да изтикам думите от безполезната ми уста в нейната. Не знам дали ме разбра, но тя притисна към мен горещото си меко тяло, което ухаеше на канела, и меките й устни се разтопиха под моите. Едната ми ръка се плъзна по талията й към гладките, заоблени мускули от двете страни на гръбнака и това я накара да се притисне още по-силно към мен.
В коридора се разнесоха нечии стъпки. Двамата се усмихнахме и устните ни се разделиха. Край нас мина една полицайка, която се подсмихна многозначително, и аз усетих как бузите ми пламват.
Сюзан свали ръката ми от гърба си и нежно целуна подутите ми пръсти.
– Не си мисли, че ще се измъкнеш толкова лесно, Хари Дрезден – каза тя. – Ще те накарам да говориш, колкото и да ти е трудно.
Въпреки това не продължи да ме притиска; двамата прибрахме жезъла ми и си тръгнахме.
Заспах още в колата по пътя към къщи, но се събудих, когато чух хрущенето на чакъла под гумите. Паркингът се намираше до каменното стълбище, което водеше към бърлогата ми в сутерена на един стар пансион. Слязохме от колата, аз се протегнах и намръщено се огледах в летния сумрак.
– Какво има? – попита Сюзан.
– Мистър – отвърнах аз. – Обикновено когато се прибирам, той тича да ме посрещне. Сутринта го пуснах рано навън.
– Той е котка, Хари – рече Сюзан с усмивка. – Може да си е уредил среща.
– А ако го е блъснала кола? Или го е спипало някое куче?
Сюзан се разсмя, заобиколи колата и се приближи до мен. Либидото ми реагира на начина, по който поклащаше бедрата си в късата поличка, с ентусиазъм, от който измъчените ми мускули възмутено запротестираха.
– Той е голям колкото кон, Хари. Жал ми е за кучето, което ще опита нещо такова.
Пресегнах се и взех жезъла и пръчката от колата, след което обгърнах раменете й с ръка. Беше невероятно хубаво в края на този дълъг ден да усетя топлината на тялото й и аромата на канела, който излъчваше косата й. Но някак си не ми се струваше правилно Мистър да не изтича към мен и да не ме приветства с отъркване в пищялите.
Това би трябвало да е достатъчно, за да ми подскаже, че нещо не е наред. В моя защита ще пледирам умора, болка и сексуална възбуда. Затова изпитах същински шок, когато почувствах вълната студена енергия в лицето ми и същевременно видях сенчестата фигура, която се надигна от стъпалата, водещи надолу към апартамента ми. Замръзнах и отстъпих назад, само за да видя как иззад ъгъла на сградата се появява друга безмълвна фигура и тръгва към нас. Косъмчетата по ръцете ми нас-тръхнаха.
Сюзан ги забеляза секунда или две след като магьосническите ми сетива ме бяха предупредили.
– Хари – промълви тя. – Какво има? Кои са те?
– Запази спокойствие и извади ключовете от колата – казах. Двете фигури ни наближаваха и потокът ледена енергия се засилваше. Светлината на отдалечената улична лампа се отрази в огромните черни очи на намиращия се по-близо до нас. – Трябва да се махаме оттук. Това са вампири.
Глава 8
Единият от вампирите се засмя с кадифен глас и пристъпи напред под мъждивата светлина. Не беше особено висок и се движеше с непринудена, застрашителна грациозност, която някак не се връзваше с кристалносините му очи, русата коса, подстригана в стилна прическа, и белия му тенис екип.
– Бианка ни каза, че ще се изнервиш – изрече меко той.
Втората фигура продължаваше да се приближава към нас откъм ъгъла на пансиона. Тя също не беше особено висока и едра и притежаваше същите сини очи и златиста коса с безупречна прическа като мъжа. Жената също носеше бял тенис екип.
– Обаче – въздъхна тя и езикът й с котешка бързина облиза устните й – не ни предупреди, че миризмата ти ще е толкова апетитна.
Сюзан бръкна в джоба си за ключовете и притисна към мен стегнатото си от напрежение и страх тяло.
– Хари?
– Не ги гледай в очите – казах аз. – И не им позволявай да те оближат.
Сюзан ме изгледа стреснато изпод гарвановите си вежди.
– Да ме оближат ли?
– Да. Слюнката им съдържа някакъв вид силно прис-трастяващ наркотик. – Стигнахме до колата й. – Влизай вътре.
Мъжът вампир отвори уста, показвайки кучешките си зъби, и се засмя.
– Спокойно, магьоснико. Не сме дошли за кръвта ти.
– Говори за себе си – обади се момичето.
Тя отново облиза устните си и този път успях да забележа черните точки по дългия й розов език. Гадост.