Мъжът се усмихна и сложи ръката си на рамото й с жест, който едновременно показваше привързаност и предупреждение.
– Сестра ми не се е хранила тази вечер – обясни той. – На диета е.
– Вампир на диета? – промърмори Сюзан под носа си.
– Да – отвърнах тихо аз. – Поема само кръв с ниско съдържание на мазнини.
Сюзан изхълца.
Аз погледнах мъжа и повиших тон.
– А ти кой си? И защо си дошъл в дома ми?
Той учтиво наклони глава.
– Името ми е Кайл Хамилтън. Това е сестра ми Кели. Ние сме сътрудници на мадам Бианка и дойдохме, за да ви предадем едно съобщение. Покана всъщност.
– Един е достатъчен, за да предаде съобщението.
Кайл погледна към сестра си.
– Всъщност отивахме да играем тенис по двойки и пътьом минахме оттук.
– Да, естествено – изсумтях аз. – Каквото и да продавате, не ме интересува. Можете да си вървите.
Кайл се намръщи.
– Съветвам ви да размислите, господин Дрезден. Точно вие би трябвало да знаете, че мадам Бианка е най-влиятелният вампир в цяло Чикаго. Отхвърлянето на поканата й може да има печални последици.
– Не обичам да ме заплашват – отвърнах сопнато аз. Вдигнах стрелящата пръчка и я насочих право към светлосините му очи. – Продължавай в същия дух и на мястото, където стоиш, скоро ще има само едно мазно петно.
Двамата ми се усмихнаха – невинни ангели със заос-трени зъби.
– Моля ви, господин Дрезден – каза Кайл. – Нали разбирате, че аз само посочвам потенциалната опасност от дипломатически инцидент между Вампирския двор и Белия съвет.
Опа. Това променяше нещата. Поколебах се, след което свалих стрелящата пръчка.
– Значи, това е съобщение от Двора? В смисъл официално?
– Вампирският двор – обяви Кайл бавно, с отмерен глас – отправя официална покана към магьосника Хари Дрезден, в качеството му на местен представител на Белия съвет на магьосниците, да почете със своето присъствие приема, посветен на издигането на Бианка Сейнт Клеър в ранг маркграфиня на Вампирския двор, който ще се стои след три нощи, считано от днес; приемът започва в полунощ. – Кайл млъкна, за да извади скъпо изглеждащ бял плик и да се усмихне отново. – Безопасността на всички поканени гости се гарантира от Двора, разбира се.
– Хари – прошепна Сюзан. – За какво става дума?
– Ще ти обясня след малко – отвърнах аз и пристъпих напред. – В такъв случай ти се явяваш тук в качеството на упълномощен пратеник на Двора?
– Точно така – отвърна Кайл.
Кимнах.
– Дай ми поканата.
И двамата тръгнаха към мен. Вдигнах стрелящата пръчка и промърморих една дума. Енергията ми протече през пръчката и върхът й заблестя застрашително.
– Тя не – казах аз, кимайки към сестрата на пратеника. – Само ти.
Усмивката на Кайл не слезе от лицето му, но цветът на очите му се промени от синьо в гневночерно, което бързо се разпростря и запълни изцяло склерите.
– Хайде сега – каза той с напрегнат глас, – не прекалявате ли малко, господин Дрезден?
Усмихнах му се в отговор.
– Виж какво, Спарки, ти си пратеник. Би трябвало да познаваш правилата също толкова добре, колкото и аз. Имаш пълномощията да доставяш и приемаш послания и правото ти на свободен преход е гарантирано до момента, в който не започнеш да създаваш неприятности. – Махнах с пръчката към момичето, което стоеше до него. – Тя няма такива права. И не е задължена да спазва мира. Да речем, че предпочитам всички да си тръгнем по живо, по здраво.
Двамата издадоха съскащи звуци, които никое човешко същество не би могло да наподоби. Кайл избута грубо Кели зад гърба си и тя остана на мястото си, скръстила меките си на вид ръце на корема, гледайки ме с изцяло черните си очи, в които нямаше нищо човешко. Кайл се приближи до мен и ми подаде плика. Потиснах страховете си, свалих стрелящата пръчка и го взех.
– Задачата ти тук е изпълнена – казах му аз. – Чупката.
– Гледай да отидеш, Дрезден – изръмжа Кайл, отстъпвайки назад към сестра си. – Господарката ми ще се разстрои много, ако не се появиш.
– Казах ти да се разкараш, Кайл. – Вдигнах ръка, съб-рах всичкия си гняв и страх – горивото, което ми беше подръка – и тихо произнесох: – Ventas servitas.
Енергията се изля от мен. В отговор на заповедта ми се изви вихър, който полетя към вампирите, носейки със себе си облак от прах, мръсотия и отломки. Двамата залитнаха назад и вдигнаха ръце пред очите си, за да ги защитят от летящите частици.
Когато вятърът утихна, аз клюмнах, отслабен от усилието да раздвижа такова количество въздух, и видях как вампирите бързо се съвзеха и прочистиха очите си с мигане. Идеално белите им екипи бяха станали на петна, двамата гледаха объркано, а най-хубавото от всичко беше, че безупречните им коси стърчаха във всички възможни посоки.