– Вампири. Може да изостанат с двеста години от модата и да не го забележат.
– Хари – рече Сюзан и потупа няколко пъти с поканата по възглавничката на дланта си. – Знаеш ли, хрумна ми нещо.
Умът ми се опита да се отърси от вцепенението си. Някакъв инстинкт потрепна дълбоко в мен, предупреждавайки ме, че Сюзан е намислила нещо.
– Ммм – казах аз и примигнах няколко пъти, за да проясня мислите си. – Надявам се, че не смяташ това за великолепна възможност да отидеш на бала?
В очите й проблесна нещо, което страшно силно наподобяваше похот.
– Само си помисли, Хари. Там може да има същества на стотици години. За половин час разговори мога да събера истории, които да ми стигнат за...
– Почакай малко, Пепеляшке – прекъснах я аз. – Първо, не смятам да ходя на бала. И второ, дори да отида, няма да те взема с мен.
Гърбът й се изопна и тя подпря юмрук на хълбока си.
– Какво би трябвало да означава това?
Потрепнах.
– Виж какво, Сюзан. Това са вампири. Те ядат хора. Нямаш представа колко ще е опасно за мен да бъда там – както и за теб, като стана въпрос за това.
– Ами онова, което каза Кайл? Че безопасността ти е гарантирана?
– Евтини лафове – отвърнах аз. – Виж какво, всички от старото общество обичат да парадират, че спазват старите закони за гостоприемството и благовъзпитаността. Ако случайно стане така, че погрешка ми сервират порция отровни гъби или някой мине оттам и засипе терена с куршуми, а после се окаже, че аз съм единственият смъртен там, те просто ще кажат: „Олеле, колко жалко. Ужасно съжаляваме, наистина, повече няма да се повтори“.
– Значи, смяташ, че ще те убият – рече Сюзан.
– Бианка ми има зъб – отвърнах аз. – Не може просто да се промъкне в дома ми и да ми пререже гърлото, затова пък може да уреди да ми се случи нещо. И сигурно точно това й се върти в главата.
Сюзан се намръщи.
– Виждала съм те да се справяш с много по-ужасни неща от тия двамата отвън.
Изпъшках раздразнено.
– Може би, сигурно. Но какъв е смисълът да се рискува напразно?
– Не разбираш ли какво означава това за мен? – попита тя. – Хари, онзи клип, който направих на върколака...
– Лу-гару – поправих я аз.
– Все тая. Десетсекундният запис, който се въртя в ефира само три дни, преди да изчезне, беше достатъчен, за да ме изстреля по-напред, отколкото пет години подготвителна работа. Ако успея да публикувам истински интервюта с вампири...
– Шшт, Сюзан. Четеш твърде много бестселъри. В реалния свят вампирите ще те изядат, преди да успееш да натиснеш бутона за запис.
– И преди съм поемала рискове – както и ти.
– Но аз не си търся неприятности – възразих аз.
Очите й проблеснаха.
– По дяволите, Хари. От колко време се налага да си затварям очите за нещата, които ти се случват? Като тази вечер например, когато трябваше да прекарам вечерта с приятеля си, а вместо това се наложи да го изкарвам под гаранция от затвора.
Ох. Сведох поглед.
– Сюзан, повярвай ми. Ако можех да постъпя по друг начин...
– Това ще е фантастична възможност за мен.
Тя беше права. И ме беше измъквала от различни неп-риятности достатъчно често, за да се чувствам задължен. Имаше право да иска това от мен, колкото и опасно да беше. Тя беше голямо момиче и можеше да отговаря за себе си. Но дявол да го вземе, не можех просто да кимна с глава, да се усмихна и да я оставя да тръгне към опасността. Щеше да е по-добре да се опитам да отклоня вниманието й.
– Не – отвърнах аз. – Имам си достатъчно проблеми и без да ядосвам отново Белия съвет.
Тя присви очи.
– Какъв е този Бял съвет? Кайл говореше за него така, сякаш е някакъв ръководен орган. Да не е нещо като Вампирския двор, само че за магьосници?
„Точно такъв е“, помислих си. Сюзан нямаше да се е издигнала до сегашното си положение, ако не беше умна.
– Не съвсем – отвърнах й аз.
– Ти си ужасен лъжец, Хари.
– Белият съвет е група от най-могъщите мъже и жени в света, Сюзан. Магьосници. Техният най-голям капитал са тайните и изобщо не им харесва хората да ги научават.
Очите й грейнаха като на хрътка, попаднала на прясна следа.
– И ти си... нещо като техен посланик?
Неволно се разсмях при сравнението й.
– О, боже, не. Но съм член на Съвета. Това е нещо, като да притежаваш черен колан. Знак на статус, на уважение. Тоест имам право на глас при решаването на проблемите и трябва да се подчинявам на правилата им.
– Упълномощен ли си да ги представляваш на такива събирания?