Не ми харесваше посоката, в която се насочваше този разговор.
– Ъъъ, всъщност съм длъжен, в конкретния случай.
– Значи, ако не се появиш, ще загазиш.
Намръщих се.
– Ще загазя още повече, ако се появя. В най-лошия случай Съветът ще ме обвини в проява на неучтивост. Ще го преживея.
– А ако отидеш? Хайде, Хари. Кое е най-лошото, което може да ти се случи?
Разперих ръце.
– Може да ме убият! Или нещо още по-лошо. Сюзан, ти наистина не разбираш какво искаш от мен.
Надигнах се от дивана, за да се приближа до нея. Лоша идея. Зави ми се свят и ми причерня пред очите. Щях да се строполя на земята, но Сюзан хвърли поканата и успя да ме подхване. Положи ме внимателно обратно на дивана, а аз я прегърнах през кръста и я привлякох към себе си. Тя беше мека и топла.
Полежахме така известно време и тя отърка бузата си в шлифера ми. Кожената тъкан изскърца. Сюзан въздъхна.
– Извинявай, Хари. Не трябваше да ти досаждам с това точно сега.
– Няма нищо – отвърнах аз.
– Просто си мисля, че това е нещо голямо. Ако ние...
Извърнах се леко, зарових пръсти в тъмната мека грива на косата й и я целунах.
Очите й се разшириха за миг, след което клепачите й се спуснаха. Недовършеното изречение премина в нисък гърлен звук. Устните й омекнаха под моите и станаха още по-меки и горещи. Въпреки болките и синините, целувката ми достави удоволствие. Огромно удоволствие. Дъхът й беше адски приятен, а устните й бяха податливи и възбуждащи. Усетих я да плъзва пръстите си между копчетата на ризата и да погалва кожата ми, от което цялото ми тяло се наелектризира.
Езиците ни се срещнаха и аз я привлякох към себе си. Тя отново изстена, след което рязко ме отблъсна назад, за да ме възседне и обвие хълбоците ми със своите дълги, красиви крака. Започна да ме целува така, сякаш искаше да ме погълне целия. Ръцете ми се плъзнаха по ханша й и се спряха на талията, а тя се размърда, притискайки се в мен. Обхванах стегнатите й бедра и продължих да я галя по гладката кожа, повдигайки леко полата нагоре, оголвайки краката и хълбоците й.
Сепнах се от изненада, когато установих, че отдолу не носи никакво бельо – но пък нали бяхме планирали да прекараме вечерта заедно. Копнежът и гладът за тялото й прогониха като с магическа пръчка цялата ми умора и аз я сграбчих, усещайки я да се изпъва възбудено под прилива на собственото й желание.
Ръцете й се заиграха с колана ми, дъхът й опари лицето ми.
– Хари, страхливец такъв. Не си и помисляй, че вечно ще успяваш да ми отвличаш вниманието.
Веднага след това и двамата положихме всички усилия, за да не мислим за нищо друго, след което заспахме пред камината в плетеница от крайници, тъмна коса и меки одеяла.
Какво пък. Очевидно денят не беше абсолютен кошмар.
Но както се оказа, кошмарът се развихри на следващата сутрин.
Глава 9
Сънувах.
Кошмарът ми се струваше толкова познат, почти успокояващ, макар да бяха минали години, откакто го бях преживял наяве. Той започна в една пещера със стени от прозрачни кристали, които сияеха под слабата светлина на танцуващите под казана пламъци. Китките ми бяха стегнати здраво в сребърни окови и бях толкова замаян, че едва успявах да запазя равновесие. Погледнах наляво и надясно и видях как кръвта ми се стичаше по впитите като тръни в плътта ми окови и капеше в две глинени купи, разположени под тях.
До мен се приближи кръстницата ми, бледа и ослепително красива в светлината на огъня; косата й обгръщаше тялото й като копринен облак. Красотата на жената от народа на Ший не се поддаваше на описание, очите й омагьосваха, устните й бяха по-изкушаващи и от най-сочния плод. Тя започна да целува голите ми гърди и цялото ми тяло потрепери от ледено удоволствие.
– Скоро – прошепна тя между целувките. – Само още няколко безлунни нощи, сладък мой, и ще укрепнеш достатъчно.
Тя продължи да ме целува и зрението ми започна да се замъглява. Ледено удоволствие, магията на феите се процеждаше през устните й като сладък наркотик, копнежът по който беше способен да ме накара да забравя болката от оковите и загубата на кръв. Почти. Опитах се отчаяно да си поема дъх и погледнах към огъня, съсредоточих се върху него в опит да се отдалеча от мрака.
Сънят се промени. Сънувах клада. Някой, когото бях обичал като баща, стоеше в центъра й и пищеше от болка. Това бяха грозни, ужасяващи писъци, без капчица гордост, достойнство или каквито и да било остатъци от човешки облик в тях. В съня, също както и в реалността, се насилих да гледам как плътта почернява и се свлича от горящите кости, как мускулите се гърчат в мъчителни спазми, докато аз стоях край кладата и образно казано, наливах масло в огъня.