— Старият Форт Стоктън — каза Алис.
— Именно. Запознаваш малката със славното минало на афроамериканските бойци, макар че сигурно ще получиш сърдечен удар, ако след време тя отиде на среща е някой техен потомък. Но ти караш форд, а не беемве или кадилак. Значи си благоразумна. Което означава не твърде богата. Правиш си сметка на разходите. Мразиш да плащаш по-скъпо. Както за коли, така и за мотели. Значи пристигаш от север и избираш по-далечен мотел, където цените са разумни. Не някоя дупка насред пущинака. Но все пак в покрайнините на туристическия район. Където предлагат добри цени. — Той отвори очи. — Там ще отседнеш, Алис.
— Така ли?
Ричър кимна.
— На място, където има много семейства от средната класа. Място, препоръчвано в скучните рекламни брошури. Място, където си в свои води. Място с множество хора като теб. Място, където изобщо няма да те запомнят. И място, от което да стигнеш до Пейкъс най-много за трийсет и пет минути по удобно шосе.
Алис сви рамене и същевременно кимна.
— Добра теория ми изглежда. Логична. Въпросът е само дали са използвали същата логика.
— Надявам се — каза Ричър. — Защото нямаме време за голямо издирване. Всъщност изобщо нямаме време. Имам лошо предчувствие. Мисля, че Ели вече е под заплаха.
Алис мълчеше.
— Може би другите двама е трябвало да се обаждат редовно по телефона — продължи той. — Може би третият вече изпада в паника.
— Значи залагаш всичко на карта.
Ричър не отговори.
— Направи една проста сметка — каза Алис. — Седемдесет километра радиус ти дават площ около хиляда и петстотин квадратни километра. И искаш да избереш сред тях една-единствена точка?
Ричър мълчеше. Изминаха още един километър.
Залагай, Ричър.
— Мисля, че бяха много умни и предпазливи — каза той. — А основната им цел е съвсем ясна. Гледали са същите карти. Затова смятам, че точно така са постъпили.
— Сигурен ли си?
Той сви рамене.
— Човек никога не е сигурен. Но така бих постъпил аз. Това е номерът, Алис. Да мислиш като тях. Гарантиран успех.
— Сто процента ли?
Той сви рамене.
— Е, не съвсем.
Отпред се появи задрямалото селце на кръстопътя. Училище, бензиностанция, закусвалня. Направо — Пейкъс. Надясно — Форт Стоктън.
— Е? — попита Алис.
Ричър не отговори.
— Е? — повтори тя.
Той се взираше през стъклото.
— Какво решаваш?
Ричър мълчеше. Тя натисна спирачките, колата се хлъзна по мокрия път и спря точно върху полуизтритата осева линия.
— Е?
Дявол да те вземе, залагай, Ричър.
— Завий надясно — каза той.
Той реши най-напред да се изкъпе. Приемлива отсрочка. Разполагаше с време. Стаята беше заключена. Детето спеше дълбоко. Съблече се, сгъна грижливо дрехите и ги сложи на стола. Прекрачи в банята. Дръпна завесата и пусна душа.
После извади ново сапунче от опаковката. Обичаше мотелските сапуни. Харесваше свежите хартиени опаковки и мириса, който лъхваше от тях. Силен и чист. Подуши шампоана. Беше в малко пластмасово шишенце. Миришеше на ягоди. Прочете етикета. Шампоан с балсам. Протегна се, остави сапуна върху порцелановата подложка и внимателно закрепи шампоана върху ръба на ваната. Бутна завесата настрани и влезе под струята.
На североизток от Ехо шосето ставаше по-тясно и лъкатушеше в подножието на хълмиста верига покрай коритото на Кояноса Дроу. Фордът не бе твърде удобен за такъв път. Изглеждаше тежък, крехък и тромав. Потоци вода се стичаха по асфалта от ляво на дясно. От деретата бликаше кал, размесена със ситни камъчета. Алис се бореше да поддържа шейсет километра в час. Мълчеше. Стискаше зъби и тласкаше тежкия автомобил по безкрайните завои. Ричър я погледна. Стори му се пребледняла. Като от студ.
— Добре ли си? — попита той.
— А ти добре ли си? — отвърна тя.
— Защо да не съм?
— Току-що уби двама души. После пред очите ти умря трети и изгоря цяла къща.
Той извърна очи. Цивилни.
— Минала работа. Не мисли за това.
— Ама че отговор!
— Какво има?
— Изобщо ли не те засягат подобни неща?
— Съжалявам, че не успях да ги разпитам.
— За друго не съжаляваш, така ли?
Той помълча. После каза:
— Разкажи ми за къщата, в която живееш.
— Какво общо има къщата?
— Предполагам, че е от онези, дето ги наемат за кратко време. Не много добре поддържана. Сигурно я завари доста мръсна.
— И какво?
— Прав ли съм?
Тя кимна, без да го поглежда.
— Чистих цяла седмица.
— Загоряла печка, лепкави подове, нали така?
— Да.
— Буболечки в шкафовете?