Беше невъзможно. Абсолютно невъзможно. Нямаше я навън, нямаше я и вътре. Той отново огледа стаята. Леглата, мебелите, гардероба. Нищо. Нямаше я и в банята, защото той излезе оттам. Освен ако…
Освен ако е била под леглото или в гардероба, докато той излезе навън, а след това е изтичала в банята. Той прекрачи напред и отвори вратата на банята. Видя отражението си в огледалото и се усмихна. Стъклото вече не бе замъглено. С театрален жест дръпна завесата.
— Ето те.
Тя се притискаше права в ъгъла на ваната. Беше по тениска, шорти и сандали. Хапеше юмруче. Очите й бяха широко разтворени, огромни и тъмни.
— Размислих — каза той. — Смятах да те взема с мен.
Тя мълчеше. Само го гледаше. Той посегна напред. Тя се отдръпна. Извади юмрук от устата си и каза:
— Не бяха четири часа.
— Бяха — възрази той. — Много повече от четири.
Тя отново захапа юмрук. Той пак посегна. Тя се отдръпна. Какво й казваше мама? Ако те е страх от нещо, крещи с всичка сила. Тя пое дъх и се опита да изкрещи. Но не успя да издаде никакъв звук. Гърлото й бе пресъхнало.
— Регистърът — повтори Ричър.
Човекът се поколеба, сякаш ставаше дума за нещо безкрайно важно. Ричър погледна часовника и със същото движение извади пистолета от джоба си.
— Веднага. Нямаме време за глупости.
Очите на човека се разшириха. Той хлътна зад тезгяха и разгърна дебела кожена книга. Бутна я към тях. Ричър и Алис приведоха глави.
— Какви имена търсим? — попита тя.
— Нямам представа. Гледай колите.
На всяка страница имаше пет колони. Дата, име, домашен адрес, автомобил, дата на напускане. Двайсет реда за двайсетте бунгала. Шестнайсет бяха заети. На седем имаше стрелки към предишната страница — знак, че са тук от два или повече дни. Девет бяха заети от снощи. До единайсет от бунгалата имаше записан автомобил. Четири бяха заети от двойки с общи коли.
— Семейства — обясни дежурният. — Или по-големи групи.
— Вие ли ги приехте? — попита Ричър.
Човекът поклати глава.
— Аз съм нощна смяна. Идвам след полунощ.
Ричър се втренчи в страницата. Застина. Извърна глава.
— Какво? — попита Алис.
— Това не е мястото. Друго е. Издъних се.
— Защо?
— Погледни колите — каза Ричър.
Той плъзна дулото на пистолета по четвъртата колона.
Три шевролета, три хонди, две тойоти, два буика, един сааб, едно ауди. И един форд.
— Трябва да са два форда. Техният и онзи експлорър, който е паркиран тук.
— Мамка му — изруга Алис.
Той кимна. Мамка му. Обгърна го кънтяща тишина. Ако мястото не беше тук, нямаше ни най-малка представа къде може да бъде. Бе заложил всичко на карта. Не разполагаше с резервен план. Озърна се към регистъра. Форд. Представи си скучния стар експлорър отвън. После пак погледна регистъра.
На всички редове почеркът беше един и същ.
— Кой ги записва? — попита той.
— Собственичката — отговори дежурният. — Тя е малко старомодна.
Ричър затвори очи. Отново видя как Алис описва бавен кръг около паркинга. Замисли се за всички старомодни мотели, в които бе отсядал през живота си.
— Добре — каза той. — Гостът съобщава името и адреса, тя го записва. После навярно просто поглежда навън и сама определя марката на колата. Може би в това време други гости напират да плащат или питат за нещо.
— Може би. Аз съм нощна смяна. Денем не идвам.
— Тя не разбира много от коли, нали така?
— Нямам представа. Защо?
— Защото са записани три шевролета, а отвън има само два. Мисля, че е записала експлоръра като шевролет. Той е стар модел. Ъгловат. Може да го е объркала.
Той потупа с пистолета думата Форд.
— Този е нашият. Те са.
— Смяташ ли? — попита Алис.
— Знам. Усещам го.
Гостите бяха наели две стаи. Не съседни, но в едно крило. Стаи номер пет и осем.
— Добре — повтори Ричър. — Отивам да погледна. Алис, ти се свържи с щатската полиция, после почвай да звъниш на съдията, разбрано?
— Искате ли ключ? — попита дежурният.
— Не — каза Ричър. — Не ми трябва ключ.
Десният ред бунгала започваше от номер едно. Край вратите минаваше бетонна пътека. Ричър крачеше бързо и тихо, а зад него оставаха влажни следи. Нямаше нищо за гледане, освен вратите. Никакви прозорци. Прозорците сигурно бяха отзад. Стандартни мотелски стаи, каквито бе виждал хиляди пъти. Стандартно разположение: врата, къс коридор, гардероб от едната страна, баня от другата, после стая по цялата ширина на бунгалото, две легла, два стола, маса, писалище, климатик под прозореца, пастелни рисунки на стената.