Чакаха повече от четири часа. Ричър се разкършваше и лениво убиваше времето, както бе свикнал. С присъщата й съсредоточеност Ели приемаше чакането като много сериозна задача, към която не може да се подхожда лекомислено. Към края на втория час Ричър пак се обади до закусвалнята и закусиха още веднъж със същото меню. От време на време отскачаха до тоалетната. Разменяха по някоя дума. Опитваха се да разпознават дърветата, слушаха бръмченето на насекомите, озъртаха се за облаци в небето. Но почти непрекъснато гледаха напред и малко надясно — там, където идваше пътят от север. Земята отново изсъхна, сякаш изобщо не бе валяло. Облаци прах се вдигаха над асфалта и увисваха в горещия въздух. Пътят беше спокоен, колите минаваха през две-три минути. Понякога се изнизваше автомобилна колона, блокирана зад муден фермерски камион.
Малко след единайсет Ричър стоеше в края на паркинга. Видя как фордът бавно се задава на юг през маранята. Отзад се люшкаха фалшивите антени.
— Хей, хлапе — подвикна той. — Ела да видиш.
Ели застана до него и засенчи очите си с длан. Големият автомобил намали скоростта, зави и спря точно пред тях. Зад волана седеше Алис. Кармен беше до нея. Изглеждаше бледа и някак безцветна, но се усмихваше с разширени от радост очи. Още преди колата да спре напълно, тя отвори вратата, изскочи навън и тичешком заобиколи отпред, а Ели се втурна в прегръдката й. Двете се завъртяха в кръг под яркото слънце. Пищяха, плачеха и се смееха едновременно. Ричър ги погледа, после отстъпи назад и клекна до колата. Не искаше да се меси. Предполагаше, че в такива моменти е най-добре да оставиш хората насаме. Алис разбра какво си мисли, свали страничното стъкло и го потупа по рамото.
— Наред ли е всичко? — попита той.
— За нас, да — каза тя. — Но ченгетата има да пишат до припадък. Струпаха им се над петдесет убийства в седем различни щата, включително тукашните истории отпреди дванайсет години и смъртта на Юджин, Слуп и Уокър. Ще арестуват Ръсти. Но според мен може да й се размине с оглед на обстоятелствата.
— Нещо около мен?
— Снощи задаваха доста въпроси. Казах им, че сама съм свършила всичко.
— Защо?
Тя се усмихна.
— Защото съм адвокат. Казах, че е било самозащита и те го приеха без колебание. Колата е моя, пистолетът също. Ти нямаше да се отървеш толкова лесно.
— Значи всички пак сме свободни хора.
— Да, особено Кармен.
Ричър погледна нагоре. Кармен подпираше Ели на бедрото си и притискаше лице в шията й, сякаш не би могла да живее без нежния аромат на детска кожа. Крачеше в кръг, без да гледа къде стъпва. После вдигна глава, присви очи срещу слънцето и се усмихна с тъй безпределна радост, че и сам Ричър не можа да сдържи усмивката си.
— Има ли някакви планове? — попита той.
— Ще се настани в Пейкъс — отвърна Алис. — Трябва да се разровим из делата на Слуп. Все някъде ще открием пари. Иска да наеме къщичка като моята. Да работи на половин ден. Може би дори да кандидатства право.
— Каза ли й за „Червената къща“?
— Да. Смя се от все сърце. Казах й, че сигурно всичко е изгоряло до основи, а тя щеше да се скъса от смях. Олекна ми.
Сега Ели водеше майка си за ръка около паркинга, проверяваше кои дървета е разпознала и говореше като картечница. Бяха прекрасна двойка. Ели подскачаше от жизненост, а Кармен изглеждаше безметежна, лъчезарна и много красива. Ричър стана и се подпря на колата.
— Искаш ли да обядваме?
— Къде?
— Завързах връзки с една закусвалня. Сигурно им се намират зеленчуци.
— Може и рибна салата.
Ричър влезе и набра номера. Поръча три сандвича и обеща още двайсет долара бакшиш. Когато излезе, Ели и Кармен го търсеха.
— Скоро ще ходя в ново училище — похвали се Ели. — Като теб.
— Ще се справиш отлично — каза той. — Ти си голяма умница.
После Кармен пусна ръката на дъщеря си, пристъпи до него и за миг стана плаха, мълчалива и смутена. После се усмихна широко, разпери ръце пред гърдите му и го прегърна с всичка сила.
— Благодаря.
Той също я прегърна.
— Извинявай, че се забавих толкова.
— А моето подсказване помогна ли ти?
— Подсказване?
— Да, в самопризнанията.
Ричър мълчеше. Кармен хвана ръката му и го дръпна настрани, за да не чуе Ели.
— Уокър искаше да кажа, че съм била уличница.
Ричър кимна.
— Но аз се престорих на нервна и нарочно обърках думите. Вместо уличница, казах, че съм била пешеходка. Разбираш ли? За да се сетиш за Хак Уокър. Като Джони Уокър. Пешеходеца.