Дирижабълът бавно се носеше към града. Докато слънцето се скриваше зад облаците на запад, госпожица Фанг изключи двигателите и остави летателния апарат да се носи към пристанището, където пристанищни служители в небесносини ливреи размахваха флагчета в различни цветове, за да ѝ осигурят безопасно приземяване. Пристанището зад тях беше пълно с туристи и авиатори. Имаше и няколко души, които следяха трафика — те прилежно записаха номера на „Джени Ханивър“ в бележниците си, докато дирижабълът биваше прихванат със скоби.
След малко Том излезе навън в мрачния и студен рядък въздух и се загледа в пристигащите и заминаващите летателни апарати — елегантни лайнери и ръждясали шлепове, спретнати малки катери с прозрачни балони и товарни съдове в тигрови шарки от Стоте острова.
— Вижте! — посочи към покривите момчето. — Онова там е Свободната борса, а онази църква е „Свети Михаил Небесни“. Има нейна снимка в Лондонския музей!
Госпожица Фанг беше виждала тези неща много, много пъти преди, а Хестър само се намръщи към тълпата на пристанището и прикри лицето си.
Авиаторката заключи „Джени Ханивър“ с един ключ, който висеше на каишка от врата ѝ, но когато едно малко босо момченце дойде при нея на бегом и задърпа палтото ѝ с думите „Да ви пазя ли дирижабъла, госпожице?“, тя се засмя и пусна три квадратни бронзови монети в отворената му длан.
— Няма да позволя на никого да се промъкне на борда! — обеща малкият пазач и застана на пост пред летателния апарат.
Появиха се униформени пристанищни служители, които се усмихнаха на госпожица Фанг, но изгледаха подозрително новите ѝ спътници. Провериха дали новодошлите имат метални бомбета на ботушите си или запалени цигари, след което ги поведоха към пристанищните служби, където имаше огромни и грубо написани табели: ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО; ИЗКЛЮЧЕТЕ ВСИЧКИ ЕЛЕКТРОННИ УСТРОЙСТВА; НЕ ПРАВЕТЕ ИСКРИ. Искрите бяха бичът на аеротърговията заради опасността да възпламенят газа в балоните на дирижаблите. Във Въздушен пристан дори енергичното ресане на косата си беше сериозно престъпление, затова всички новопристигнали трябваше да подписват стриктни декларации за безопасност и да убедят директора на пристанището, че няма опасност да се самозапалят.
Най-накрая им позволиха да минат по едно метално стълбище към „Хай Стрийт“. Единственият площад на Въздушен пристан представляваше обръч от панели от някаква лека сплав, застроени с магазини, сергии, бакалии, питейни заведения и хотели. Том се въртеше като муха без глава, опитваше се да види всичко и да го запази в спомените си. На всеки покрив имаше въртящи се турбини, а механиците пълзяха като паяци върху огромни двигатели. Въздухът беше наситен с екзотичните миризми на чуждестранна храна и накъдето и да погледнеше, виждаше авиатори — те крачеха наоколо с небрежната увереност на хора, които са прекарали целия си живот в небето. Дългите им манта плющяха зад тях като кожени криле.
Госпожица Фанг посочи една извивка в „Хай Стрийт“ към сграда, на чийто знак имаше дирижабъл.
— Това е „Балон и гондола“ — сподели със спътниците си тя. — Ще ви черпя вечеря, след което ще намерим някой добронамерен капитан, който да ви отведе в Лондон.
Авиаторката ги поведе натам. Хестър се криеше от света зад вдигнатата си ръка, а Том продължаваше да се оглежда изумен и да съжалява, че съвсем скоро приключението му е на път да приключи. Не забеляза кръжащия сред другите по-големи съдове „Ястреб 90“, който чакаше да получи разрешение за кацане. Дори да го беше видял, от това разстояние нямаше да успее да разчете регистрационния му номер, нито да различи червеното колело на балона му — знака на Гилдията на инженерите.
12.
Балон и гондола
Странноприемницата беше голяма, мрачна и оживена. Стените бяха украсени с дирижабли в бутилки и с витлата на известни стари небесни клипери, чиито имена бяха красиво изписани на перките — „Надежда“, „Аеромишка“ и „Невидим червей“. Авиаторите се бяха разположили зад метални маси и разговаряха за товарите си и за цената на летателния газ. Сред тях имаше джайнисти3, тибетци, кхоса4, инуити5, аеротуареги6 и облечени в кожа гиганти от Ледената пустош. Едно момиче уйгур7 свиреше „Серенада за попътен вятър“ на четирийсетструнната си китара и от време на време от високоговорителя се разнасяше: „В сектор три пристига с директен полет от Палатинатите на Нова Мая «Идиотски вятър». Той пренася на борда си шоколад и ванилия“ или „Всички пътници да се качат на «Моята Широна» в сектор седем, която ще отлети за Аркангел…“
3
Джайнизъм — традиционна дхармическа религия, възникнала в Индия през периода от IX до VI в. пр.н.е. Той проповядва избягване на вреда на всички живи същества по света. — Б.пр.
4
Кхоса — един от официалните езици на ЮАР. Характерни за него са цъкащите съгласни. — Б.пр.