Мина доста време, преди да престанат да се тресат и да се опитат да станат на крака. И двамата приличаха на груби скулптури, изваяни надве-натри от калта на Безлюдните територии. Тя беше покрила дрехите, косите и лицата им. Том се засмя на този шанс да се измъкнат на косъм и Хестър последва примера му. Досега не я беше чувал да се смее и никога не беше чувствал някого толкова близък, колкото нея сега.
— Ще се оправим! — заяви момичето. — Ще се оправим! Хайде да се качим горе и да видим кой ни е взел на стоп!
Нямаха представа кой е този град, но беше малък — всъщност представляваше обикновено предградие. Том се опитваше да отгатне името му, докато Хестър разби ключалката на един люк и ги поведе по дълго стълбище с ръждясали стени, през които полъхваше жега от двигателите. Според момчето приличаше малко на Кроули или на Пърли Споукс — предградията, които Лондон беше построил в едно велико минало, когато имаше толкова много плячка, че градовете можеха да си позволят да строят малки сателитни градчета. Ако беше някой от тях, това означаваше, че разполагат със свои търговски дирижабли, които са лицензирани да търгуват с Лондон.
Нещо обаче го измъчваше и не му даваше мира. Само най-дръзкият кмет би довел градчето си тук…
Защо, да го вземат мътните, Кроули или Пърли Споукс ще преследват някакво дребно градче в опасните и избягвани от всички Тресавища с ръждива вода?
Изкачваха стълбището, докато не стигнаха до втори люк. Този не беше заключен и когато го отвориха, се озоваха на някаква горна палуба. Студеният вятър издухваше облаци мъгла между металните сгради, а платформите се разклащаха и накланяха, когато предградието ускоряваше напред. Улиците изглеждаха пусти, но Том знаеше, че малките градчета често имат само по няколкостотин жители. Вероятно всички работеха в машинните отделения или се спотайваха на безопасно място, докато премине преследването.
Нещо в това място не му харесваше; определено не беше спретнатото малко предградие, на което се надяваше. Платформите бяха ръждясали и криви, а занемарените къщи се свиваха в сенките на огромни помощни двигатели, които бяха изтръгнати от други градове, монтирани грубовато и свързани с главните двигатели на палубата долу чрез плетеница от гигантски тръби, които се увиваха около сградите и продължаваха в подземията през изрязани в платформите дупки. Зад тях, на мястото, където Том очакваше да види паркове и наблюдателници, имаше картечници и дървени палисади.
Хестър му направи знак да запази мълчание и го поведе към мъгливата кърма. Там се издигаше висока сграда, която трябваше да е кметството. Когато се приближиха до нея, различиха написаното над входа:
Над него плющеше черно-бял флаг — ухилен череп и кръстосани кости.
— Велики Куърк! — изуми се Том. — Това е пиратско предградие!
Неочаквано от една мъглива странична уличка надойдоха мъже и жени, които бяха също толкова опърпани, колкото и самото градче. Бяха слаби, с жестоки лица и носеха най-големите пушкала, които някога беше виждал.
Докато пиратското предградие се отдалечава, тишината се завръща в Тресавищата с ръждива вода, нарушавана единствено от звуците на малки животинки, които шават из тръстиките. Тинята в една от дълбоките следи, оставени от колелата, избълбуква, въздиша и изплюва гърчещата се развалина, в която се беше превърнало тялото на Шрайк.
Той е забит в калта като дълго колче за палатка — смазан и пречупен. Лявата му ръка се държи само на няколко жици, а десният му крак не помръдва. Едното му око е тъмно и сляпо, а с другото вижда замъглено, затова се налага да разклаща глава, за да го проясни. Части от паметта му са изчезнали, а други се завръщат нежелани. Гази в оставените от предградието следи и си спомня за древните войни, за които е бил създаден. На Хълм 20 оръжията „Тесла“ трещят като ледени светкавици и го обгръщат в огън, докато плътта му не започва да се пържи върху металните му кости. Но оцелява. Той е последният от бригада „Лазар“ и винаги оцелява. Трябва да бъде прегазен от нещо много по-голямо от две градчета, за да загине.
8
Името на града е непреводима игра на думи. Тънбридж Уелс е английски град, чието име е деривативно от името на близкия град Тонбридж и от думата „wells“, която означава „кладенци“. В романа втората част на името е „wheels“, което означава „колела“.