Човек едва можеше да го чуе. Одобрителните възгласи отекваха на вълни в стената зад лорд-кмета, която на свой ред се плъзна встрани и разкри дълъг прозорец с изглед към катедралата „Свети Павел“ и кулите на Лондонската палата на гилдиите.
— Първо обаче — провикна се Кроум — имаме по-належащи задачи. Макар че се надявах МЕДУЗА да остане скрита, докато не стигнем до Защитната стена, налага се да направим демонстрация на мощта ѝ. Даже в този момент, докато говоря, екипът на доктор Сплей се приготвя за тестването на новото оръжие.
Дори Катрин да искаше да продължава да слуша, съвсем скоро това щеше да бъде невъзможно, тъй като публиката на Кроум започна сериозно да се вълнува. Няколко инженери, вероятно свързани с проекта МЕДУЗА, се насочиха бързо към изходите. Момичето стана и тръгна към вратата. Миг по-късно се озова в антисептичния коридор и се зачуди какво да прави.
— Кейт? — Бивъс Под се появи зад нея. — Къде отиваш? Хората забелязаха, че излизаш! Няколко от охранителите на Гилдията ни наблюдаваха…
— Трябва да се махаме оттук — прошепна Катрин. — Откъде да се върнем обратно?
— Не знам — призна си момчето. — Никога не съм идвал на това ниво преди. Предполагам, че първо трябва да се върнем на монорелсата… — Бивъс отблъсна ръката на момичето, когато се опита да хване неговата. — Не! Някой ще ни види. Инженерите не бива да се докосват…
Тръгнаха по приличащи на тръби коридори.
— Кроум лъже! — заяви Катрин. — Баща ми не е ходил в Америка преди седем години. Само на кратко пътуване до островите на Западния океан. А и не ми е споменавал, че е открил нещо важно. Щеше да ми сподели, ако наистина беше намерил МЕДУЗА. Бездруго не би искал да си има работа с оръжия от стария свят…
— Защо му е на лорд-кмета да лъже? — попита Бивъс, който тайничко беше доволен, че гилдията му се беше натъкнала на ключа към поредната тайна от древността. — Както и да е, той не каза, че баща ти е отишъл в Америка специално за това нещо, а само че го е открил. Вероятно го е купил от боклучар или нещо такова. Чудя се какво ли имаше предвид Кроум с тази демонстрация…
Бивъс спря. Бяха стигнали до края на коридора, а не се виждаха никакви монорелси. Имаше три врати пред тях. Двете бяха заключени, а третата водеше до тесен балкон, който стърчеше отстрани на Инженериума, високо над „Патерностер Скуеър“.
— Какво ще правим сега? — попита Катрин и чу собствения си глас някак си писклив и изтънял от страх.
Бивъс ѝ отговори също толкова нервно:
— Не знам.
Момичето излезе на балкона, за да си поеме въздух. Луната се беше появила на небето, но един тънък облак я прикриваше. Валеше слаб дъжд. Тя свали очилата си и остави капките да потекат върху лицето ѝ. Радваше се, че е избягала от горещината и химическата миризма. Помисли си за баща си. Наистина ли беше намерил МЕДУЗА? Бивъс беше прав: Кроум нямаше причина да лъже. Бедният татко! Вероятно в момента летеше над заснежените върхове на Шан Гуо. Как ѝ се искаше да има някакъв начин да го предупреди какво се готвят да направят с откритието му!
От осветения от луната площад се разнесе механичен тътен. Катрин погледна към мокрите платформи, но не можа да види източника на шума. Нещо я накара да погледне към „Свети Павел“. Ахна.
— Бивъс! Погледни!
Бавно, като огромно разцъфващо цвете, куполът на древната катедрала се разтвори.
22.
Шрайк
Дали преследвачът беше пристигнал току-що, или от известно време се е спотайвал и ги е наблюдавал как се карат — неподвижна и тъмна фигура върху каменистия хълм, като каменна статуя на самия себе си? Направи крачка напред и влажната трева затлея под крака му.
— ТЕ СА МОИ.
Пиратите бързо се обърнаха към него. Автоматът на Магс бълваше откоси от трасиращи куршуми по железния човек, ръчното оръдие на Мънго пробиваше дупки в бронята му, а Еймс стреляше с револвера си. Възпрян от стена от изстрели, Шрайк се спря и се олюля за момент. Сетне съвсем бавно, като човек, който върви срещу силен вятър, тръгна напред. Куршумите проблясваха върху бронята му и цялото му палто стана на парцали. От дупките, които оръдието направи, течеше нещо — или кръв, или машинно масло. Той изпъна ръцете си. Изскочи нокът, после втори. Шрайк стигна първо до Магс. Тя издаде задавен звук, препъна се назад в орловата папрат и се строполи. Еймс хвърли оръжието си и реши да си плюе на петите, но преследвачът бързо се озова зад него и само след миг старият учител спря и се опули на червените шипове, които се появиха от гърдите му.
Оръдието на Мънго беше празно. Той го хвърли настрани и извади меча, но преди да успее да замахне, Шрайк го сграбчи за косата, дръпна главата му надолу и му отряза главата с едно рязко движение.