— Том — провикна се Хестър. — Бягай!
Преследвачът хвърли главата на земята и последва момчето. Том побягна, макар да не искаше да го прави, защото знаеше, че няма никакъв смисъл, знаеше, че трябва да остане до Хестър, но краката му мислеха другояче, цялото му тяло искаше да избяга надалеч от това ужасяващо мъртво създание, което го наближаваше по хълма. В следващия миг земята под краката му като че ли поддаде, той потъна в студената кал, падна, претърколи се и се спря в някакъв камък на ръба на същото блато, в което беше потънал Крайслер Пийви.
Погледна назад. Преследвачът стоеше сред проснатите тела. Въздушен пристан беше надвиснал над тях и тестваше двигателите си един по един. Светлините на летящия град създаваха студени отражения върху посребрения от луната череп на Шрайк.
Хестър беше застанала срещу него и храбро отстояваше позицията си. Опитва се да ме спаси! — помисли си Том. — Печели ми време, за да мога да се измъкна! Не мога просто да му позволя да я убие, не!
Пренебрегвайки безбройните гласове на тялото си, които продължаваха да пищят да побегне, момчето тръгна да се изкачва по хълма.
— ХЕСТЪР ШОУ — казваше Шрайк с глас, който звучеше завалено, като развален запис. От дупките в гърдите му излизаше пара, а някаква черна течност се събираше в ъгълчетата на устата му.
— Ще ме убиеш ли? — попита момичето.
Преследвачът кимна с голямата си глава.
— ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ.
— Какво имаш предвид?
Дългата му уста се изви в усмивка.
— ДВАМАТА СИ ПРИЛИЧАМЕ, АЗ И ТИ. РАЗБРАХ ГО ОЩЕ ОНЗИ ДЕН, В КОЙТО ТЕ ОТКРИХ НА БРЕГА. СЛЕД КАТО МЕ ИЗОСТАВИ, САМОТАТА…
— Трябваше да замина, Шрайк — прошепна Хестър. — Аз не бях част от колекцията ти.
— БЕШЕ МИ МНОГО СКЪПА.
Нещо не му е наред, помисли си Том, докато изкачваше хълма. Не се предполагаше, че преследвачите имат чувства. Спомни си какво беше учил за тях — Възкресените масово бяха полудели. Онова, дето висеше от главата на Шрайк, водорасло ли беше? Да не би мозъкът му да е ръждясал? Във вътрешността на гърдите му, зад дупките от куршуми, проблясваха искри…
— ХЕСТЪР — застърга гласът на преследвача. Той падна на колене, за да може лицата им да са на едно и също ниво. — КРОУМ МИ ДАДЕ ОБЕЩАНИЕ. СЛУЖИТЕЛИТЕ МУ НАУЧИХА ТАЙНАТА НА КОНСТРУКЦИЯТА МИ.
Косъмчетата по врата на Том настръхнаха от страх.
— ЩЕ ОТНЕСА ТЯЛОТО ТИ В ЛОНДОН. КРОУМ ЩЕ ТЕ ВЪЗКРЕСИ КАТО ЖЕЛЯЗНА ЖЕНА. ПЛЪТТА ТИ ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕНЕНА ОТ СТОМАНА, НЕРВНАТА ТИ СИСТЕМА — С КАБЕЛИ, МИСЛИТЕ ТИ — С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИМПУЛСИ. ЩЕ БЪДЕШ КРАСИВА! ЩЕ БЪДЕШ МОЯ СПЪТНИЦА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!
— Шрайк — изпръхтя Хестър. — Кроум няма да иска да възкреси мен…
— ЗАЩО НЕ? НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ РАЗПОЗНАЕ В НОВОТО ТИ ТЯЛО, НЯМА ДА ИМАШ СПОМЕНИ И ЧУВСТВА. НЯМА ДА ПРЕДСТАВЛЯВАШ ЗАПЛАХА ЗА НЕГО. НО АЗ ЩЕ ПОМНЯ ВМЕСТО ТЕБ, ДЪЩЕ МОЯ. ЩЕ ОТМЪСТИМ НА ВАЛЪНТАЙН ЗАЕДНО.
Момичето се засмя. Смехът му представляваше странен, налудничав и ужасен звук, който накара зъбите на Том да изтръпнат. Той стигна до мъртвото тяло на Мънго. Тежкият меч все още беше здраво стиснат между пръстите на ръката му. Том се пресегна и го измъкна. Вдигна поглед и видя, че Хестър е направила крачка към преследвача. Беше отпуснала главата си назад, оголила шия за ноктите му.
— Добре — каза тя. — Но остави Том да си върви.
— ТОЙ ТРЯБВА ДА УМРЕ — настоя Шрайк. — ТОВА Е ЧАСТ ОТ СДЕЛКАТА МИ С КРОУМ. НЯМА ДА ГО ПОМНИШ, КОГАТО СЕ СЪБУДИШ В НОВОТО СИ ТЯЛО.
— О, моля те, Шрайк, не — примоли се Хестър. — Кажи на Кроум, че е избягал, удавил се е или нещо подобно. Кажи му, че е умрял някъде в Безлюдните територии и не си могъл да го доведеш. Моля те.
Том стисна здраво меча. Дръжката му все още беше мокра от потта на Мънго. Сега, когато моментът настъпи, беше толкова изплашен, че едва успяваше да диша, камо ли да се изправи срещу преследвача. Не мога да го направя! — помисли си той. — Аз съм историк, а не воин! Но не можеше да изостави Хестър, не и когато тя се опитваше да изтъргува живота си за неговия. Намираше се достатъчно близо, за да види страха в окото ѝ и проблясващите нокти на Шрайк, който посягаше към нея.
— ДОБРЕ — съгласи се преследвачът и нежно погали лицето ѝ с върховете на остриетата си. — МОМЧЕТО ЩЕ ОСТАНЕ ЖИВО.
Той вдигна ръка за последния удар. Хестър затвори око.
— Шрайк! — изрева Том, стана на крака и се спусна към създанието с вдигнат меч.