— Има нарушител! — каза Бивъс и посочи в посоката, от която бяха дошли. — На третия етаж! Мисля, че е въоръжен!
Мъжете вече бяха нащрек заради задействалата се аларма. Размениха си шокирани погледи, след което единият се насочи към стълбите и извади газов пистолет от колана си.
Бивъс и Катрин се възползваха от този шанс и продължиха напред.
— Колегата ми беше ранена — обясни момчето и посочи към почервенялото от мастилото лице на спътницата си. — Водя я в лазарета! — Вратата се отвори и те излязоха в приветливия мрак.
Побягнаха с всички сили, докато не се скриха в сенките на „Свети Павел“, където се ослушаха. Катрин чу тежкото боботене на машините и едно по-близко и шумно туптене, а именно ударите на собственото си сърце. Някакъв мъж крещеше заповеди някъде. Разнесе се тътен от приближаващи бронирани крака.
— Бийфийтъри! — изскимтя Катрин. — Ще искат да видят документите ни! Ще ми свалят качулката! О, Бивъс, не трябваше да те моля да ме вкарваш тук! Бягай! Остави ме!
Момчето я погледна и поклати глава. Вече се беше опълчило на гилдията си и беше рискувало всичко, за да ѝ помогне, така че нямаше намерение да я зарязва.
— О, Клио да ни е на помощ! — прошепна Катрин и нещо я накара да погледне към „Патерностер Скуеър“. Там, на стъпалата на Лондонската палата на гилдиите, стоеше старият Чъдли Померой, загледан нагоре. Ръцете му бяха пълни с пликове и папки. Никога не беше изпитвала подобна радост при срещата си с друг човек, затова се затича към него, като повлече Бивъс Под след себе си, и се провикна не много силно: — Господин Померой!
Историкът ги изгледа недоумяващо, след което ахна от изненада, когато Катрин свали глупавата качулка и той видя лицето и полепналата ѝ от потта коса.
— Госпожице Валънтайн! Какво, в името на Куърк, става тук? Вижте какво са сторили проклетите нагли инженери със „Свети Павел“!
Момичето вдигна поглед. Металната орхидея се беше разтворила изцяло и хвърляше мрачни сенки върху площада долу. Само дето не беше никаква орхидея. Приличаше на качулка на огромна кобра в пламъци и се извърташе по посока на Панцерщад-Байройт.
— МЕДУЗА! — каза Катрин.
— Кой? — учуди се Чъдли Померой.
Зави сирената на бръмбар.
— О, моля ви! — обърна се момичето към пълничкия историк. — Търсят ни! Ако заловят Бивъс, ще му сторят нещо ужасно…
За огромно тяхно щастие, Померой не зададе обичайните въпроси „Защо?“ или „Какво сте направили?“, само хвана Катрин с едната си ръка, а Бивъс Под с другата и ги поведе към Лондонската палата на гилдиите, където го чакаше бръмбарът му. Докато шофьорът им помагаше да се качат в него, отряд бийфийтъри минаха покрай тях, но не обърнаха никакво внимание на историка и спътниците му. Старецът скри палтото и качулката на Катрин зад седалката си и накара Бивъс Под да легне на пода. След това се настани до момичето на задната седалка и му каза:
— Оставете ме аз да говоря.
Бръмбарът се понесе по „Патерностер Скуеър“.
Пред асансьорната станция имаше много хора. Те наблюдаваха изумени онова, което беше разцъфнало от „Свети Павел“. Бийфийтърите спряха бръмбара и един млад инженер надникна вътре. Померой отвори отвора в стъклопластовия капак и попита:
— Проблем ли има, човече?
— Пробив в Инженериума. Терористи антимобилисти…
— Е, не ни гледайте нас — засмя се историкът. — Цяла вечер работих в кабинета си в Палатата, а госпожица Валънтайн беше достатъчно мила, за да ми помогне да подредя някои документи…
— При все това, сър, ще се наложи да претърся бръмбара ви.
— Така значи, а?! — изрева Померой. — Приличаме ли ти на терористи? Нямаш ли си нещо по-важно за вършене в последната нощ на Лондон, предвид факта, че една огромна мръсна агломерация е по петите ни? Трябва да се оплача на Съвета да вземат сериозни мерки! Това е възмутително!
Мъжът доби неуверен вид, накрая кимна и отстъпи, за да ги пусне да влязат с бръмбара си в асансьора. Когато вратите се затвориха зад тях, Померой изпусна дълга въздишка на облекчение.
— Проклети инженери. Не се обиждай, чирак Под…
— Не се обиждам — понесе се някъде отдолу приглушеният глас на момчето.
— Благодаря ви! — прошепна Катрин. — О, много ви благодаря, че ни помогнахте!