В следващия миг се намираше в друга стая и в меко легло. През прозореца се виждаше прекрасно синьо-бяло небе, а върху стената се беше настанило едно слънчево петно.
— Как се чувстваш, убиецо на преследвачи? — попита един глас. Госпожица Фанг стоеше над него и го гледаше с нежната усмивка на ангел от стара картина.
— Всичко ме боли — отвърна Том.
— Можеш ли да пътуваш? „Джени Ханивър“ чака, а и ми се иска да излетим преди залез-слънце. Може да се нахраниш на борда. Приготвих жаба на фурна, с истинска жаба.
— Къде е Хестър? — попита момчето замаяно.
— О, и тя ще дойде.
Том се изправи до седнало положение и потръпна от острата болка в гърдите си и от спомена за случилото се.
— Не отивам никъде с теб — заяви той.
Авиаторката се засмя, сякаш смяташе, че се шегува, но после осъзна, че не е така, и седна на леглото с обезпокоено изражение на лицето.
— Том? Да не би да съм сторила нещо, което те е разстроило?
— Работиш за Лигата! — отвърна гневно момчето. — Ти си шпионин и с нищо не си по-добра от Валънтайн! Помогна ни само защото се надяваше да ти кажем разни неща за Лондон!
Усмивката на госпожица Фанг изчезна.
— Том — започна нежно тя, — помогнах ви, защото ви харесвам. И ако беше гледал как цялото ти семейство намира смъртта си в робство на борда на един безмилостен град, нямаше ли да искаш да помогнеш на Лигата в борбата ѝ срещу градския дарвинизъм?
Авиаторката посегна към един немирен кичур от косата на Том и той си спомни нещо, което беше забравил — един момент в детството му, в който той беше много болен и майка му седеше така до него. Но значката на Лигата все още беше на гърдите на госпожица Фанг и раната от предателството на Валънтайн не беше зараснала. Нямаше да се остави отново да бъде заблуден от усмивки и мило държание.
— Ти убиваш хора! — каза Том и избута ръката ѝ настрани. — Потопила си Марсилия…
— Ако не го бях сторила, щеше да нападне Стоте острова и да убие и зароби стотици пъти повече хора в сравнение с онези, които потопих с малката си бомба.
— И си удушила… султанката на палавия пират!
— Султанката на Палау Пинанг? — Усмивката ѝ отново се завърна на устните ѝ. — Не съм я удушила! Ама че ужасен слух! Просто ѝ счупих врата. Тя позволяваше на земноводните градове салове да презареждат на острова ѝ, затова трябваше да се отървем от нея.
Том не виждаше нищо смешно в цялата ситуация. Спомни си за хората на Рейланд, струпани на аеропристанището на Стейнс, и уверенията на госпожица Фанг, че са в безсъзнание.
— Може и да не съм по-добра от Валънтайн — продължи тя, — но има една голяма разлика между нас двамата. Той се опита да те убие, а аз искам да останеш жив. Е, ще дойдеш ли с мен?
— Къде? — попита Том подозрително.
— В Шан Гуо — отвърна авиаторката. — Готова съм да се обзаложа, че онова, което освети небето миналата вечер, има нещо общо с каквото там Валънтайн е откраднал от майката на Хестър. Чух, че Лондон се е насочил право към Защитната стена.
Том се изуми. Нима лорд-кметът наистина беше намерил начин да проникне в земите на Лигата? Това беше най-хубавата новина от години! Що се отнасяше до отиването му в Шан Гуо… Шан Гуо беше сърцето на Лигата на антимобилистите и последното място, на което един почтен лондончанин би искал да отиде.
— Няма да сторя нищо, с което да ти помогна да навредиш на Лондон — каза Том. — Той все още е моят дом.
— Разбира се — съгласи се госпожица Фанг. — Но ако Стената бъде нападната, не мислиш ли, че хората зад нея заслужават шанс да се измъкнат? Смятам да ги предупредя за предстоящата опасност. Искам също така Хестър да дойде с мен и да разкаже своята част от историята. А тя ще дойде, ако ти дойдеш.
Том се засмя и бързо осъзна, че смехът му причинява болка.
— Не мисля така! — заяви той. — Хестър ме мрази!
— Глупости — изкикоти се госпожица Фанг. — Тя много те харесва. Нима не прекара цялата нощ да ми разказва колко си мил и колко смело си постъпил, като си убил човека машина?
— Наистина?
Том се изчерви и се изпълни с гордост. Не мислеше, че някога ще успее да свикне с Хестър Шоу и с постоянно менящите ѝ се настроения. Въпреки това беше най-близкото до приятел нещо, което имаше в този огромен и объркващ свят, а и никога нямаше да забрави как умоляваше Шрайк за живота му. Където отидеше тя, трябваше да я последва, дори в дивашките недра на Лигата, дори в Шан Гуо.