— Добре — заяви най-накрая Том. — Ще дойда.
25.
Историците
В Лондон вали силен дъжд от надвисналите, обветрени небеса, вали достатъчно силно, за да отмие снега и да размекне до жълта тиня калта под веригите на града — но не достатъчно, за да угаси огньовете на Панцерщад-Байройт, които все още горят на северозапад като някаква титанична клада.
Магнъс Кроум стои на бруления от вятъра покрив на Инженериума и наблюдава издигащия се дим. Едно момиче чирак държи чадър над главата му. Зад нея чакат шест високи и неподвижни фигури, облечени в черни версии на гумените палта на инженерите. Терористите, които пробиха в Инженериума миналата вечер, все още не са заловени и мерките за сигурност са затегнати. Отсега нататък лорд-кметът няма да ходи никъде без шестимата си телохранители — първата партида преследвачи на доктор Туикс.
Един наблюдателен дирижабъл на Гилдията прелита отгоре и се приземява. Доктор Вамбрейс, шефът на охраната на инженерите, слиза от него и бърза да се присъедини към лорд-кмета. Гуменото му палто плющи силно на вятъра.
— Е, докторе? — пита нетърпелив Кроум. — Какво видя? Успя ли да кацнеш?
Вамбрейс поклаща глава.
— Огньовете продължават да горят над руините. Но се спуснахме максимално близо и направихме снимки. Горните етажи са се стопили и са се срутили към по-долните. Изглежда, всички котли и складове за гориво са експлодирали при първия допир на енергийния ни лъч.
Кроум кима.
— Има ли оцелели?
— Няколко признака на живот между етажите, но иначе…
Очите на шефа на охраната се ококорват зад дебелите му очила. Приличат на златни рибки в аквариум. Отделът му винаги е готов да намира нови и изобретателни начини за убиването на хора. Все още е развълнуван при мисълта за сухите и овъглени фигури по улиците и площадите на Панцерщад-Байройт. Много от тях продължаваха да стоят изправени, превърнати в статуи от МЕДУЗА.
— Имате ли намерение да се върнете и да погълнете руината, лорд-кмете? — пита след малко Вамбрейс. — Огньовете ще изгаснат от само себе си след ден-два.
— Категорично не — сопва се Кроум. — Трябва да продължим към Защитната стена.
— На хората няма да им хареса — предупреждава шефът на охраната. — Получиха победата си, а сега искат да получат и плячката си. Металът и резервните части от тази агломерация…
— Не съм изминал целия този път с Лондон за метал и резервни части — прекъсва го лорд-кметът. Подпира се на парапета на покрива и поглежда на изток. Вече вижда белите върхове на високите планини на хоризонта, които приличат на редица перлени зъби. — Трябва да продължим напред. След няколко дни Защитната стена ще бъде в нашия обхват. Обявил съм обществен празник и прием в Палатата на гилдиите, за да отбележа събитието. Помисли, Вамбрейс! Цял един нов ловен район!
— Но Лигата е известена, че отиваме — предупреждава шефът на охраната. — Ще се опитат да ни спрат.
Очите на Кроум са ясни и студени и гледат напред в бъдещето.
— Валънтайн има своите заповеди — заявява накрая. — Той ще се оправи с Лигата.
Лондон продължи напред в посока изток, докато пушекът от мъртвата агломерация се издигаше в небето зад тях. Катрин отиде до асансьорната станция, като стъпваше върху мокрите останки от празненствата миналата вечер. Счупени китайски фенери светеха над потреперващите платформи и мъже в червени ливреи от отдела за рециклиране разнасяха наоколо контейнери за отпадъци, събираха изхвърлени парти шапки и подгизнали банери, чиито послания още личаха: Ние ♥ Магнъс Кроум и Да живее Лондон. Куче си играеше с една хартиена гирлянда, но Катрин му извика да спре. Не беше време за игри.
Поне в Музея нямаше банери и хартиени гирлянди. Гилдията на историците, за разлика от останалата част от Лондон, не бързаше да приема толкова бързо новите изобретения на инженерите и МЕДУЗА не беше изключение. В прашните сенки на галериите с експонати беше настъпила тишина, подобаваща за утрото след смъртта на цял един град. Шумовете от улиците навън бяха приглушени, сякаш някакви дебели и меки завеси от време бяха увиснали върху мрака между витрините. Тишината помогна на Катрин да си събере мислите. Когато отиде в кабинета на Чъдли Померой, вече знаеше какво ще му каже.
Все още не беше споделила с него наученото в Инженериума, но историкът видя колко изплашена беше, когато я остави в Клио Хаус предишната вечер. Въобще не се изненада като видя нея и Куче на прага си.