— Господин Померой — прошепна тя. — Трябва да говоря с вас. Бивъс тук ли е? Добре ли е?
— Разбира се — отвърна веднага историкът. — Влизайте!
Бивъс Под я чакаше в малкия кабинет, облицован с тиково дърво. Носеше заета от някого роба на историк. Бледото му чело изглеждаше уязвимо като черупка на яйце на слабата жълтеникава светлина от лампите в Музея. Прииска ѝ се да се затича към него, да го прегърне и да му се извини за кашата, в която го е забъркала, но около него имаше десетина други историци — някои бяха седнали на подлакътниците на фотьойлите и в краищата на бюрото на Померой. Всички я гледаха някак виновно и за миг тя изстина от ужас, че Чъдли, когото тя е смятала за приятел, сега я е предал.
— Не се тревожете — заяви мило Померой. — Щом Под ще бъде гост на Музея, моите колеги историци трябва да се запознаят с него. Никой от нас не е привърженик на лорд-кмета. Всички сме съгласни, че чирак Под може да остане тук колкото е необходимо.
Историците направиха място на Катрин до Бивъс.
— Добре ли си? — попита го тя и се успокои, когато момчето я дари с нервна усмивка.
— Не е зле тук — прошепна той. — Макар че е странно. Всичкото това дърво и стари предмети. Иначе историците са много мили…
Катрин ги огледа. Много от тях познаваше или беше виждала: доктор Аркънгарт, доктор Каруна, професор Пютъртайд, младата госпожица Потс, Норман Нанкароу от „Печат и картини“ и госпожица Плим, която подсмърчаше в носната си кърпичка.
— Тъкмо разговаряхме за унищожението на Панцерщад-Байройт — обясни Померой и бутна чаша с горещо какао в ръцете ѝ. — И за това отвратително устройство МЕДУЗА.
— Всички останали смятат, че е чудесно — заяви горчиво Катрин. — Чух ги да се смеят и да скандират „Добрият стар Кроум“ през половината нощ. Наясно съм, че са облекчени, че не бяхме погълнати, но… Е, не мисля, че взривяването на друг град е повод за радост.
— Истинско бедствие си е! — съгласи се старият доктор Аркънгарт и изви кокалестите си ръце. — Вибрациите на тази подла машина направиха на пух и прах керамиката ми!
— О, стига с твоята керамика, Аркънгарт — сопна се Померой, който виждаше колко разстроена е Катрин. — Какво ще кажеш за Панцерщад-Байройт? Изпепелиха го до основи!
— Това се случи заради тая мания на инженерите по Стара технология! — отговори професор Пютъртайд. — Разполагаме с безброй векове, от които да се учим, а единственото, от което се интересуват, са няколко древни машини!
— Така или иначе, какво толкова са постигнали древните с техните машинарии? — изстена Аркънгарт. — Превърнали са света си в една ужасна бъркотия и след това са се самоунищожили!
Останалите кимнаха печално.
— Имаше много хубав музей в Панцерщад-Байройт — каза доктор Каруна.
— Предполагам, че са разполагали с чудесни картини — съгласи се Нанкароу.
— Уникални експонати на ш-ш-шкафове от 30-ти век! — пропищя госпожица Плим и се разрева на кокалестото рамо на Аркънгарт.
— Моля да извините бедната Мойра, Катрин — прошепна Померой. — Тази сутрин получи ужасни новини. Кроум нареди колекцията ни от мебели да бъде натрошена и използвана за пещите. Горивото не достига, разбираш, в резултат на това ненормално пътуване на изток.
В този момент на Катрин хич не ѝ пукаше за мебели и керамика, но се радваше, че не е единствената в Лондон, която се ужасява от онова, което лорд-кметът е отприщил. Тя си пое дълбоко въздух, след което бързо разказа наученото в Инженериума — за МЕДУЗА и за следващата стъпка във великия план на Кроум: нападението на Защитната стена.
— Но това е ужасно! — зашептяха всички, когато приключи.
— Шан Гуо е велика древна култура, независимо дали става въпрос за Лигата на антимобилистите, или не. Батмунк Гомпа не бива да бъде унищожавана!…
— Помислете за всички онези храмове!
— Керамика!
— Молитвени колела11…
— Копринени картини…
— М-м-мебели!
— Помислете за хората! — разгневи се Катрин. — Трябва да направим нещо!
— Да! Да! — съгласиха се всички и погледнаха глуповато към нея. След двайсет години управление на Кроум нямаха представа как да се изправят срещу Гилдията на инженерите.
— Но какво можем да направим? — попита най-накрая Померой.
— Кажете на хората какво се случва! — настоя Катрин. — В момента вие сте изпълняващ длъжността главен историк. Свикайте среща на Съвета! Накарайте ги да разберат колко грешно е всичко това!
Померой поклати глава.
11
Използват се в тибетския будизъм — представляват цилиндър и дръжка, като мантрата се изписва на външната страна на цилиндъра. — Б.пр.