— Няма да ни послушат, госпожице Валънтайн. Чухте ги как ликуваха миналата вечер.
— Това беше заради страха им, че Панцерщад-Байройт ще ни погълне! Когато научат, че плановете на Кроум са да насочи оръжието към друг град…
— Ще започнат да ликуват още по-шумно — въздъхна историкът.
— Заобиколил се е със съюзници от другите гилдии — отбеляза доктор Каруна. — Всички от великите членове на гилдиите вече ги няма — те са мъртви, пенсионирани или арестувани по негова заповед. Дори собствените ни чираци са обезумели по Стара технология като инженерите, особено след като Кроум набута своя човек Валънтайн като главен историк… О, не исках да ви обидя, госпожице Катрин…
— Баща ми не е човек на лорд-кмета — отвърна гневно момичето. — Сигурна съм, че не е! Ако знаеше какво планира Кроум, никога нямаше да му помогне. Вероятно затова го изпрати на тази разузнавателна мисия, за да го разкара от пътя си. Когато татко се прибере у дома и разбере какво се случва, ще направи нещо, за да го спре. Всички знаете, че той намери МЕДУЗА. Ще се ужаси, когато разбере колко много хора ще бъдат убити с нея. Сигурна съм, че няма да одобри подобни действия!
Катрин говореше толкова разгорещено, че някои от историците ѝ повярваха, дори онези като доктор Каруна, която не беше повишена заради поставянето на Валънтайн на поста главен историк на Гилдията на историците от страна на Кроум. Бивъс Под пък я гледаше с блеснали очи. Изпитваше чувство, чието име дори не знаеше — не ги учеха на такива неща в учебните лаборатории. Целият потреперваше заради него.
Първи заговори Померой:
— Надявам се да сте права, госпожице Валънтайн — каза той. — Защото баща ви е единственият човек, който може да се опълчи на лорд-кмета. Налага се да чакаме завръщането му.
— Но…
— Междувременно стигнахме до съгласие, че господин Под трябва да остане тук, за да бъде в безопасност. Може да спи в старата транспортна галерия и да помага на доктор Нанкароу да каталогизира своята колекция. Ако инженерите дойдат да го търсят, ще му намерим скривалище. Не че това е голям удар по Кроум, но ви моля да разберете, Катрин. Ние сме стари и изплашени хора и наистина няма какво повече да направим.
26.
Батмунк Гомпа
Светът се променяше. В това нямаше нищо странно, разбира се. Първото нещо, което един чирак историк научаваше, беше именно това — светът постоянно се променяше, но сега това беше започнало да се случва толкова бързо, че човек можеше да види как се случва. Том погледна надолу от палубата на „Джени Ханивър“ и видя просторните равнини на източните части на Ловния район, осеяни с бързо движещи се малки градчета, принудени да бягат от онова, което беше прорязало северното небе. Опитваха се да се отдалечат колкото може по-далеч от него — доколкото им позволяваха колелата или веригите, — като дори и не си помисляха да се преследват едни други.
— МЕДУЗА — шепнеше си под носа госпожица Фанг и се взираше в далечния дим.
— Какво е МЕДУЗА? — попита Хестър. — Знаеш нещо, нали? Защо са били убити майка ми и баща ми?
— Опасявам се, че не — отвърна авиаторката. — Ще ми се да знаех. Веднъж чух това име. Преди шест години друг агент на Лигата успя да проникне в Лондон, като се престори на член на екипажа на лицензиран дирижабъл. Научи нещо интригуващо, но така и не разбрахме какво. Лигата получи само едно съобщение от него, състоящо се от три думи: Внимавайте с МЕДУЗА. Инженерите го заловиха и убиха.
— Откъде знаеш? — попита Том.
— Защото ни изпратиха главата му — отвърна госпожица Фанг. — С наложен платеж.
Същата вечер авиаторката прелетя с „Джени Ханивър“ над един от спасяващите се градове — порядъчно градче с четири палуби, наречено Перипатетиаполис, което се беше насочило на юг, където да се скрие в планините от другата страна на Казашко море. На аеропристанището там чуха още новини за случилото се с Панцерщад-Байройт.
— Видях го! — каза един от авиаторите. — Бях на повече от сто и петдесет километра от мястото, но го видях. От Горния етаж на Лондон се издигна огнен език и стовари смърт върху всичко, до което се докосна!
— Лондон е изровил нещо от Шейсетминутната война — сподели мнението си един археолог на свободна практика. — Старата Американска империя е била доста откачена към края си. Чувал съм истории за ужасни оръжия: квантови енергийни лъчи, които черпят енергията си от места извън истинската вселена…
— Кой ще посмее да им се опълчи сега, когато Магнъс Кроум разполага със средство да изгори всеки град, отказал да му се подчини? — попита един паникьосан перипатетиаполиски търговец. — „Елате и се оставете да бъдете изядени“, ще ни каже Лондон и ще се наложи да отидем. Това е краят на цивилизацията ни, такава каквато я познаваме! Отново!