— Ще ви заведем там един ден, Том — обеща госпожица Фанг и ги поведе покрай монасите воини, охраняващите вратата, към лабиринт от студени каменни коридори. — Големите аероразрушители на Лигата са едно от чудесата на небето! Но първо губернатор Кан трябва да чуе историята на Хестър.
Губернатор Ърмен Кан беше любезен старец, който имаше дълго печално лице с някак овчо изражение. Посрещна ги в личните си покои и ги почерпи с чай и меденки в стая, чиито кръгли прозорци гледаха към езерото Батмунк Нор, проблясващо между фермите чак долу. Хиляди години семейството му се беше грижило за Стената и той направо се замая при новината, че всичките му оръжия и ракети са безполезни.
— Никой град не може да премине Безлюдните територии — продължаваше да повтаря губернаторът, докато стаята се пълнеше с офицери, които искаха да чуят съветите на авиаторката. — Скъпа ми, Фенг Хуа, ако Лондон посмее да ни приближи, ще го унищожим. Влезе ли в обсега ни… бум!
— Точно това се опитвам да ти обясня! — изстреля нетърпелива думите си госпожица Фанг. — Лондон няма нужда да влиза в обсега на оръжията ти. Кроум ще паркира града си на сто и петдесет километра оттук и ще превърне безценната ти Стена в пепел! Вече чу историята на Хестър. Смятам, че машината, която Валънтайн е откраднал от майка ѝ, е била част от древно оръжие, а случилото се с Панцерщад-Байройт доказва, че Гилдията на инженерите е съумяла да го задейства отново.
— Да, да — обади се един артилерийски офицер, — така казваш ти. Но как да повярваме, че Кроум е намерил начин да активира отново нещо, което е било заровено от Шейсетминутната война насам? Вероятно Панцерщад-Байройт е претърпял някакъв странен инцидент.
— Да! — Тази идея много се хареса на губернатор Кан. — Метеорит или изтичане на газ… — Той започна да гали дългата си брада и напомни на Том за един от старите историци в Лондонския музей. — Навярно градът на Кроум дори няма да припари тук… Навярно преследва друга плячка?
Но другите му офицери бяха по-склонни да повярват на доклада на Въздушно цвете.
— Идва право към нас, няма спор — заяви една от тях, авиаторка от Керала, не много по-голяма от Том. — Онзи ден летях с един разузнавателен дирижабъл, Фенг Хуа — обясни тя и погледна изпълнена с обожание госпожица Фанг. — Варварският град беше на по-малко от осемстотин километра и приближава бързо. До утре вечер МЕДУЗА ще бъде в обсег.
— В планините пък е забелязан някакъв черен дирижабъл — добави капитан Кора. — Летателните апарати, изпратени да го свалят, така и не се завърнаха. Смятам, че това е бил „Асансьор до 13-ия етаж“ на Валънтайн, чиято мисия е да шпионира градовете ни, преди Лондон да ги погълне.
Валънтайн! Том изпита странна смесица от гордост и страх при мисълта, че главният историк се намира в самото сърце на Шан Гуо. Хестър, която седеше до него, се напрегна при споменаването на името му. Той я погледна, но тя гледаше покрай него към отворените прозорци с изглед към планините, сякаш очакваше да види прелитащия „Асансьор до 13-ия етаж“.
— Никой град не може да премине Защитната стена — повтори отново губернатор Кан, верен на своите предшественици, но вече не звучеше толкова убедено.
— Трябва да изпратиш аерофлота, губернаторе — настоя госпожица Фанг и се наведе в мястото си. — Бомбардирай Лондон, преди да успее да докара града в обсега на МЕДУЗА. Това е единственият начин.
— Не! — изкрещя Том и стана толкова бързо от мястото си, че столът се катурна зад него. Не можеше да повярва какво беше изрекла авиаторката. — Каза, че идваме тук, за да ги предупредим! Не може да нападнете Лондон! Ще нараните много хора! Невинни! — Мислеше за Катрин; представи си как торпедата на Лигата взривяват Клио Хаус и Музея. — Обеща ми! — изрече със слаб глас той.
— Фенг Хуа не дава обещания на диваци — сопна се момичето от Керала, но госпожица Фанг я накара да замълчи.
— Ще ударим само Търбуха и веригите, Том — обясни тя. — След това Горния етаж, където е МЕДУЗА. Не искаме да нараним невинните, но какво друго можем да направим, ако един варварски град реши да ни заплаши?
— Лондон не е варварски град! — изкрещя момчето. — Вие сте варварите! Защо Лондон да не изяде Батмунк Гомпа, щом се нуждае от това? Щом не ви харесва идеята, да бяхте сложили колела на градовете си, както направиха цивилизованите хора преди много време!
Неколцина от агентите на Лигата му крещяха гневно да замълчи, а момичето от Керала вече беше извадило меча си, но госпожица Фанг ги успокои с няколко думи и се обърна с търпелива усмивка към Том.