Катрин си мислеше за нещо друго, но името „Шоу“ веднага привлече вниманието ѝ. Витрината, към която сочеше Аркънгарт, съдържаше поредица от кафяви кости и на един от прешлените пишеше: „Кости от син кит, открит от госпожа П. Шоу, археолог на свободна практика“.
Пандора Шоу, спомни си тя името, което беше видяла в каталога на Музея. Не Хестър. Разбира се, че не. Но само за да прекъсне лекцията на Аркънгарт, го попита:
— Познавахте ли я? Пандора Шоу?
— Госпожа Шоу ли? О, да, да — кимна старецът. — Прекрасна жена. Тя беше археологът на Безлюдните територии и приятелка на баща ви. Разбира се, тогава името ѝ беше Рей…
— Пандора Рей? — Катрин знаеше това име. — Тя е била асистентката на татко по време на пътуването му в Америка! Виждала съм нейна снимка в книгата му!
— Точно така — съгласи се Аркънгарт, но се намръщи леко за нахалството да бъде прекъснат. — Археоложка, както вече споменах. Специализираше в Стара технология, разбира се, но ни носеше и други неща, когато намереше такива — като костите на този кит. След това се омъжи за онзи момък Шоу и отиде да живее в един неприятен малък остров в западния океан. Бедното момиче. Истинска трагедия. Истинска ужасна трагедия.
— Умряла е, нали? — попита Катрин.
— Беше убита! — Историкът размърда драматично веждите си. — Преди шест-седем години. Научихме от друг археолог. Била е убита в собствения си дом, заедно със съпруга си. Неприятна работа. Добре ли си, скъпа? Приличаш на човек, който е видял призрак!
Катрин не беше добре. Всички парчета от пъзела се нареждаха бързо в главата ѝ. Пандора Шоу е била убита преди седем години, по същото време, по което баща ѝ намери машината… Пандора, авиаторката, археоложката, жената, която беше отишла с него в Америка, когато намери плановете на МЕДУЗА. А сега се беше появило момиче на име Шоу, което искаше да го убие…
Не ѝ беше лесно да изрече думите, но в крайна сметка попита:
— Имала ли е дете?
— Мисля, че да, май имаше — отвърна старецът. — Да, помня, че веднъж, когато дойде с някаква керамика за моя отдел, госпожа Шоу ми показа снимка. Прекрасни експонати. Декорирана ваза от ерата на Електрическата империя, най-добрата в колекцията…
— Помните ли името ѝ?
— А, да, нека помисля… ЕЕ27190. Мисля, че така беше.
— Не на вазата! На детето!
Нетърпеливият вик на Катрин заеча през галерията и в коридорите отвън. Първоначално доктор Аркънгарт се стресна, но после се обиди.
— Е, вижте, госпожице Валънтайн, няма нужда да крещите! Как да помня името на детето? Беше преди петнайсет-шестнайсет години, а и никога не съм харесвал бебета. Мръсни създания, текат от двата края и нямат никакво уважение към керамиката. Но мисля, че точно това се казваше Хети или Холи…
— Хестър! — изхлипа Катрин, обърна се и побягна.
Бягаше ли, бягаше, а Куче я следваше по петите. Бягаше, без да знае къде отива или защо, тъй като нямаше начин да надбяга ужасната истина. Разбра как баща ѝ се беше докопал до ключа за МЕДУЗА и защо никога не говореше за нея. Най-накрая научи защо бедната Хестър Шоу е искала да го убие.
28.
Странник в Небесните планини
Ръката на Валънтайн рисуваше изтънчени и сложни форми във въздуха над наведената глава на момичето, а лицето ѝ беше спокойно и усмихнато. Тя дори не подозираше, че биваше благославяна от най-заклетия враг на Лигата.
Том наблюдаваше случващото се иззад един олтар на небесната богиня. Очите му бяха разпознали облечения в червената роба монах, а сега и мозъкът му наваксваше с тази информация. Капитан Кора беше казал, че „Асансьорът до 13-ия етаж“ обикаля планините. Вероятно беше спуснал Валънтайн на скалите близо до Батмунк Гомпа и той беше извървял останалата част от пътя пеша, след което се беше промъкнал в града като крадец. Но защо? Каква ли тайна мисия го беше довела дотук?
Том не знаеше как да се чувства. Беше изплашен, разбира се, да стои толкова близо до човека, който се беше опитал да го убие, но в същото време беше впечатлен от дързостта му. Какъв кураж е нужен, за да се промъкнеш в най-голямата твърдина на Лигата, под носовете на лондонските врагове! Това беше точно от онези приключения, за които пишеше Валънтайн в книгите, които момчето четеше и препрочиташе, свито под одеялата в спалното помещение на чираците трета степен, на светлината от факла, след като светлините бъдеха изгасени.