Отнякъде пред него влизаше свеж въздух и това го накара да осъзнае, че този проход води към едно от картечните гнезда в западната страна на Стената.
— Хестър? — провикна се Том.
Отговори му само ехото, примесено с ехтящия рев на огньовете в хангара. Продължи напред. На разклонението в тунела лежеше свита фигура — млад авиатор, посечен от меча на Валънтайн. Том изпусна дълга въздишка на облекчение, че тялото не е на Хестър или на госпожица Фанг, а след това изпита вина, защото все пак бедният човечец беше мъртъв.
Разгледа разклоняващия се тунел. По кое от разклоненията трябваше да тръгне?
— Хестър? — изкрещя нервно той.
Ехо. Един куршум от хангара профуча покрай него и се вряза в камъка над главата му. Том направи бързо своя избор, приведе се и пое по дясното разклонение.
Сблъска се с някакъв нов звук, който се приближаваше все повече и ставаше все по-остър от приглушения рев на огньовете. Този звук беше като птича песен — звънливите сблъсъци на метал в метал. Том се спусна по едно хлъзгаво стълбище, видя светлина пред себе си и се затича към нея. Озова се на студа и сипещия се сняг, където върху широка платформа една ракетна установка беше насочена на запад. Пламъците танцуваха в метален мангал и осветяваха древните бойници, проснатите тела на ракетния разчет и свирепия блясък на мечовете на Валънтайн и госпожица Фанг, които се сражаваха напред-назад в разорания сняг.
Том приклекна в сенките на отвора на тунела, хвана се за болящите го ребра и се загледа. Валънтайн се биеше великолепно. Той беше разкъсал монашеската си роба и отдолу беше останал по бяла риза, черни панталони и високи черни ботуши. Парираше, нанасяше удари и се навеждаше грациозно под ударите на авиаторката… но момчето виждаше, че си е намерил достоен противник. Госпожица Фанг държеше дългия си меч с две ръце и го изтласкваше към ракетната установка и към телата на мъжете, които беше убил, като предвиждаше всеки негов удар, залъгваше го, извиваше се и скачаше във въздуха, за да не съсече краката ѝ, докато накрая не изби меча от ръката му. Валънтайн падна на колене, за да го вдигне, но острието на авиаторката вече беше опряно във врата му и Том забеляза, че една тъмна вадичка кръв потече надолу и изцапа яката на ризата му.
— Много добре! — каза главният историк и се усмихна с онази усмивка, която момчето помнеше от нощта в Търбуха — мила, доволна и напълно искрена. — Много добре, Фенг Хуа!
— Мълчи! — нареди му тя. — Това не е игра…
Валънтайн се засмя.
— Точно обратното, мила моя Въздушно цвете, това е най-великата игра от всички и като че ли моят отбор печели. Не забеляза ли, че аерофлотата ви гори? Трябваше да организирате по-строга охрана. Предполагам, че тъй като в продължение на хиляди години Лигата е правила необезпокоявана каквото си иска, смятате, че може да лежите на стари лаври. Но светът се променя…
Печели време, помисли си Том, макар да не разбираше защо. Валънтайн беше приклещен на тази платформа, невъоръжен, без никакъв шанс да избяга. Какво целеше с това дразнене? Зачуди се дали да не отиде да вдигне падналия меч и да застане до госпожица Фанг, докато пристигне помощта, но имаше нещо толкова могъщо и опасно във Валънтайн, дори в падението му, че не смееше да се покаже. Ослуша се с надеждата да чуе прииждащи в тунела войници и се зачуди какво ли се е случило с Хестър. Единственото, което чуваше обаче, бяха далечните гонгове на обявената тревога, огнените камбани от другата страна на Стената и закачливия и подигравателен глас на Валънтайн.
— Трябва да дойдеш да работиш за Лондон, скъпа. В крайна сметка утре по това време Защитната стена ще е само пепел. Ще имаш нужда от нов работодател. С твоята Лига е свършено…
Някъде отгоре изригна светлина — силният лъч на прожектор на дирижабъл, който блесна в снега. Авиаторката отстъпи заслепена назад, а Валънтайн скочи на крака, сграбчи меча си и придърпа жената към себе си, като я прониза с него. За момент двамата се олюляха като пияни танцьори в края на празненство. Бяха достатъчно близо до скривалището на Том, за да може да види излязлото през врата на госпожица Фанг острие и да чуе отчаяния ѝ и задавен шепот:
— Хестър Шоу ще те намери. Ще те намери и ще…