Катрин се паникьоса за момент. Прииска ѝ се да се скрие, но Куче беше с нея и ѝ даваше силата, от която имаше нужда. Затвори капаците от черупки на костенурки и зачака, докато не чу стъпките на баща си на стълбите и почукването му на вратата.
— Кейт? — разнесе се приглушеният му глас. — Кейт, вътре ли си? Искам да ти разкажа всичките си приключения! Тъкмо се връщам от снеговете на Шан Гуо и разполагам с цял набор от истории! Кейт? Добре ли си?
Катрин отвори едва вратата. Баща ѝ стоеше отвън, целият подгизнал от дъжда. Усмивката му помръкна, когато видя посърналото ѝ от сълзите и недоспиването лице.
— Кейт, всичко е наред! Върнах се!
— Знам — отвърна тя. — И нищо не е наред. Ще ми се да беше умрял в планините.
— Какво?
— Научих всичко за теб. Разбрах какво си сторил на Хестър Шоу.
Катрин го пусна в стаята, затвори вратата и изкрещя остро на Куче, когато се спусна да го посрещне. Помещението беше тъмно заради спуснатите капаци, но въпреки това видя, че баща ѝ гледа купчината с книги върху масата в ъгъла, а после погледна и нея. На врата му имаше прясна рана, която беше изцапала ризата му с кръв. Тя омота пръст около един кичур коса и се опита да не се разплаче отново.
Валънтайн седна на неоправеното легло. Последното обещание на Ана Фанг кънтеше в главата му през целия път от Батмунк Гомпа: Хестър Шоу ще те намери. Да чуе същото име тук от устата на дъщеря си беше като кама в сърцето.
— О, няма нужда да се тревожиш — каза горчиво Катрин. — Никой друг не знае. Сама научих името на момичето. А доктор Аркънгарт ми разказа как е била убита Пандора Шоу. Вече знаех, че се е случило преди седем години, по времето, когато се върна от онази експедиция, която много зарадва лорд-кмета. Просто събрах две и две…
Момичето сви рамене. Следата беше лесна за намиране, когато си събрал всички улики. Взе една книга, която четеше, и му я показа. „Приключения из един мъртъв континент“ — собственият му разказ за пътуването му до Америка. Катрин посочи едно лице на груповата снимка от експедицията: една авиаторка, която стоеше до него и се усмихваше.
— В началото не се сетих — обясни тя, — защото името ѝ беше друго. Собственоръчно ли я уби? Или накара Пюси и Генч да го сторят?
Валънтайн наведе глава разгневен, отчаян, засрамен. Катрин безнадеждно се надяваше да греши, искаше баща ѝ да отрече и да ѝ даде доказателство, че не е убиецът на семейство Шоу, но когато го видя с наведена глава, веднага разбра, че няма как да я обори и че всичко е истина.
— Трябва да разбереш, Кейт — отвърна той, — че го направих за теб…
— За мен?
Валънтайн най-накрая вдигна поглед, но не я погледна. Загледа се в стената и обясни:
— Исках да имаш всичко. Исках да растеш като дама, а не като боклучар в Безлюдните територии, какъвто бях аз. Трябваше да намеря нещо, което Кроум желае. Пандора ми беше стара приятелка от пътуването до Америка, както ти сама спомена. И да, тя беше с мен, когато намерих плановете и кодовете за достъп на МЕДУЗА. Дори не сме си представяли, че това нещо ще може да се реконструира. По-късно пътищата ни с Пандора се разделиха — тя стана антимобилист, омъжи се за някакъв глупав фермер и се установи на място, наречено Оук Айлънд. Не знаех, че продължава да се занимава с МЕДУЗА. Вероятно е ходила още веднъж до Америка, този път сама, и е разбрала как да проникне в друга част на същия подземен комплекс, която бяхме пропуснали по време на първите разкопки. Там намерила…
— Компютърен мозък — прекъсна го нетърпелива Катрин. — Ключът към МЕДУЗА.
— Да — измърмори Валънтайн, изумен колко много е узнала дъщеря му. — Изпрати ми писмо, за да ми каже, че е у нея. Знаеше, че е безполезен без плановете и кодовете, които бяха в Лондон. Решила, че можем да ги продадем и да си поделим парите. Бях наясно, че ако осигуря подобно чудо на Кроум, той ще ме направи богат и така ще мога да ти осигуря добро бъдеще!
— Затова я уби — отбеляза Катрин.
— Пандора нямаше да се съгласи да продаде МЕДУЗА на Кроум — обясни баща ѝ. — Тя беше антимобилист, както ти казах. Искаше Лигата да я получи. Трябваше да я убия, Кейт.
— Ами Хестър? — попита го тя разстроена. — Защо си я наранил?
— Не исках — отвърна жално Валънтайн. — Вероятно се събуди заради спора ни с майка ѝ. Беше красиво момиченце, на твоята възраст. Толкова много приличаше на теб, че би могла да ти е сестра. Възможно е наистина да е такава. Двамата с Пандора бяхме много близки по едно време.