— Моя сестра? — простена Катрин. — Твоя дъщеря!
— Когато вдигнах поглед от мъртвото тяло на майка ѝ и я видях да ме гледа… Трябваше да я накарам да замлъкне завинаги. Ударих я жестоко и я обезобразих. Помислих си, че е мъртва, но нямах сили да проверя. Тя успя да избяга на една лодка. Смятах, че се е удавила, докато не се опита да ме намушка онази нощ в Търбуха.
— А Том… — започна Катрин. — Той научи името ѝ и затова се наложи да го убиеш, защото, ако беше споменал пред историците, истината можеше да излезе наяве.
Валънтайн я погледна безпомощен.
— Не разбираш, Кейт. Ако хората разберат коя е тя и какво съм сторил, дори Кроум нямаше да е способен да ме защити. Щях да съм свършен, и ти заедно с мен.
— Но Кроум знае, нали? — попита дъщеря му. — Затова си му толкова верен. Като куче си му ти, докато ти плаща и те оставя да си въобразяваш, че чуждестранната ти дъщеря е дама от Хай Лондон.
Дъждът капеше по прозорците и цялата стая потреперваше, докато Лондон се движеше по подгизналата земя. Куче лежеше с отпусната върху лапите си глава, а погледът му се местеше от стопанката му към Валънтайн и обратно. Досега не ги беше виждал да се карат и това никак не му харесваше.
— Смятах, че си чудесен — каза Катрин. — Смятах, че си най-добрият и най-мъдър човек в целия свят. Но не си такъв. Дори не си много умен, нали? Не се ли сети за какво Кроум ще използва машината?
Валънтайн я погледна косо.
— Разбира се, че се сетих! В нашия свят градовете ядат градове, Кейт. Съжалявам, че Панцерщад-Байройт беше унищожен, разбира се, но Защитната стена трябва да бъде съборена, ако искаме Лондон да оцелее. Нуждаем се от нов ловен район.
— Но там живеят хора! — изпищя Катрин.
— Само антимобилисти, Кейт, и повечето от тях вероятно ще се измъкнат.
— Те ще ни спрат. Разполагат с дирижабли…
— Не. — Въпреки всичко Валънтайн се усмихна. Беше горд със себе си. — Защо, мислиш, Кроум ме изпрати на изток? Северната флота на Лигата е само пепел. Тази вечер МЕДУЗА ще ни проправи път през прословутата им Стена. — Той се изправи и се пресегна към Катрин с усмивка на лице, сякаш победата, която беше осигурил, щеше да оправи всичко сторено от него. — Кроум сподели с мен, че стрелбата е насрочена за девет часа. Преди това ще има прием в Палатата на гилдиите — вино, хапване и зората на една нова ера. Ще дойдеш ли с мен, Кейт? Искам да си до…
Последната ѝ надежда, че баща ѝ не знае за безумния план на Кроум, също се стопи.
— Глупак такъв! — изпищя тя. — Не разбираш ли, че онова, което лорд-кметът смята да направи, е грешно! Трябва да го спреш! Трябва да се отървеш от тази негова ужасна машина!
— Но така Лондон ще бъде беззащитен в центъра на Ловния район — отбеляза Валънтайн.
— Е, и? Ще се наложи да продължим с настоящия си начин на живот — ще преследваме и ще се храним — и ако срещнем по-голям град и бъдем изядени от него… е, дори това е по-добре, отколкото да се превърнем в убийци!
Катрин не издържаше да стои и секунда повече с баща си в една стая. Тя побягна и той не се опита да я спре, нито дори да я повика обратно. Просто не помръдваше от мястото си, блед и смаян. Катрин напусна къщата и продължи да бяга и да плаче през подгизналия от дъжда парк с Куче по петите ѝ, докато целият Хай Лондон не застана между нея и баща ѝ. Трябва да направя нещо! — беше единственото, за което можеше да мисли. — Трябва да спра МЕДУЗА…
Насочи се към асансьорната станция, когато наблюдателните екрани в цял Лондон започнаха да излъчват добрите новини за завръщането на Валънтайн.
31.
Подслушвачът
Лондон набра скорост към планините. Полустатични градове, които се бяха крили от години на тези високи степи, бяха извадени от унеса си от приближаването му и се опитаха да се измъкнат, като оставяха след себе си зелени петна от ферми, някога представлявали цяло статично предградие. Лондон не обърна внимание на никой от тях. Целият град вече знаеше какъв е планът на лорд-кмета. Въпреки студа хората се бяха събрали на предните наблюдателни палуби и гледаха през телескопи към Шан Гуо, нетърпеливи да зърнат за първи път легендарната Стена.
— Съвсем скоро! — казваха си едни на други.
— Тази вечер!
— Цял нов ловен район!
Повечето хора в Музея вече бяха свикнали с Катрин и Куче и никой не ѝ обърна особено внимание, когато прелетя през долните галерии с белия вълк по петите ѝ. Малцина забелязаха френетичния поглед в очите ѝ и сълзите на лицето ѝ, но преди да успеят да я попитат какво не е наред, или да ѝ предложат кърпичка, тя вече ги беше отминала. Почти тичаше към кабинета на господин Нанкароу.