Там я посрещнаха миризмата на терпентин и вездесъщият мирис на тютюна от лулата на историка, но нито той беше там, нито Бивъс Под. Катрин хукна обратно по коридора, където един дебел чирак трета степен бършеше пода.
— Господин Нанкароу е в складовите помещения, госпожице — каза ѝ той намусен. — Онзи странен нов младеж е с него.
Странният нов младеж помагаше на доктор Нанкароу да извади една картина от складовите рафтове, когато Катрин нахлу вътре. Тя беше огромно и поставено в позлатена рамка произведение на изкуството, наречено „Куърк ръководи възстановяването на Лондон“, от Уолмарт Стрейндж, и когато Бивъс изтърва края, който държеше, падането отекна отново и отново из прашния склад като малка експлозия.
— Казах ти да внимаваш, Под! — скастри го гневно Нанкароу, но щом видя лицето на Катрин, се отказа от порицаването. — Изглеждате като човек, който има нужда от чаша чай, госпожице Валънтайн — измърмори той и заряза лабиринта от рафтове.
— Кейт? — Бивъс Под направи няколко несигурни крачки към нея. — Какво се е случило? — Не беше свикнал да утешава друго човешко същество; това не беше едно от нещата, на които учеха чираците инженери. Протегна вдървено ръце, за да докосне раменете ѝ, и се шокира, когато тя му се хвърли на врата. — Хм… — започна той, — няма нищо, няма нищо…
— Бивъс — подсмръкна Катрин, — сега всичко зависи от нас. Трябва да направим нещо. Тази вечер…
— Тази вечер? — Момчето се намръщи и се опита да вникне в бързите ѝ и примесени с хлипания обяснения. — Имаш предвид само ние двамата? Смятах, че баща ти ще ни помогне…
— Той вече не ми е баща — отвърна момичето горчиво и осъзна, че това е самата истина. Притисна се още по-силно в Бивъс, сякаш той беше спасителен сал, който можеше да я прекара безопасно през това тресавище от болка и вина. — Татко е човек на Кроум. Затова трябва да се отърва от МЕДУЗА, разбираш ли? Трябва да поправя нещата, които е сторил…
Нанкароу се върна с две тенекиени чаши чай.
— Хм! О! А! — промърмори той неловко, когато завари младите си приятели в обятията един на друг. — Имам предвид… да. Документи. Трябва да тръгвам. Ще се върна след час или два. Продължавай, Под…
Докато излизаше, едва не се спъна в дебелия чирак трета степен, който бършеше пода в коридора пред вратата на склада.
— Мътните го взели, Мелифънт! — чуха го да се сопва. — Може ли да не ми се пречкаш в краката?
Хърбърт Мелифънт не можеше да не се пречка в краката. Откакто го понижиха, търсеше приятелска ръка, която да го издигне обратно до първа степен. Този тип на име Под беше привлякъл вниманието му преди няколко дни. Макар и непознат за него, изглежда, беше в приятелски отношения със старшите членове на Гилдията, прекарваше времето си с дъщерята на главния историк и се обличаше като чирак, но не спеше с останалите в спалното помещение, нито пък се присъединяваше към тях в училище. По наблюдателните екрани чу, че Гилдията на инженерите все още издирва хората, проникнали на тайната ѝ среща, и Мелифънт беше започнал да подозира, че доктор Вамбрейс можеше да се заинтересува от малкия помагач на Нанкароу. Веднага след като старият историк се изгуби от поглед, той остави парцала и кофата и се върна до вратата.
— … Лигата на антимобилистите не може да се защити сама — казваше Катрин. — Това е правил баща ми — шпионирал е градовете им и е взривил аерофлотата им. Затова всичко зависи от нас.
— Ами историците? — попита Бивъс.
Момичето сви рамене.
— Прекалено са изплашени, за да ни помогнат. Но мога да се справя сама. Знам, че мога. Баща ми ме покани на приема на лорд-кмета. Смятам да отида. Ще го намеря, ще му кажа, че съм му простила, и двамата ще отидем на празненството на Кроум като едно малко щастливо семейство. Но докато всички останали обясняват на лорд-кмета колко е умен, и са заети да ядат наденички на клечки, ще се измъкна, ще намеря МЕДУЗА и ще я унищожа. Мислиш ли, че един чук ще свърши работа? Знам къде държи ключа за стаята с инструменти доктор Аркънгарт. Трябва да има чук там. Или железен лост. Железният лост по-добър вариант ли е?
Катрин се засмя и забеляза как Под потръпна от този рязък, безумен звук. За момент се изплаши, че ще ѝ каже нещо от рода на „Успокой се“ или „Това няма да сработи“… Докосна лицето и почервенелите му уши; усети бързия пулс във врата му и как мускулите му подскочиха, когато преглътна.
— Бомба — каза той.
— Какво?
— МЕДУЗА сигурно е огромна, вероятно заема половината пространство в „Свети Павел“. Ако наистина искаш да я унищожиш, ще се нуждаеш от експлозиви. — Бивъс изглеждаше едновременно развълнуван и изплашен. — В почистващия препарат, който уредниците на Музея използват, има азот. Ако го смеся с някоя от течностите за възстановяване на картини на доктор Нанкароу и направя таймер…