— Не! — Клайти Потс се появи на стъпалата на централния вход. — Няколко инженери, които бяха разположени отвън, се измъкнаха — обясни тя. — Вече са вдигнали тревога. Ще има охранители на асансьорите и всеки момент тук ще дойдат още инженери. Вероятно и преследвачи. — Историчката срещна разтревожения поглед на Померой и наведе глава, сякаш всичко това беше по нейна вина. — Съжалявам, Чъдли.
— Няма нищо, госпожице Потс. — Историкът я потупа нежно по рамото и едва не я събори. — Не се тревожи, Катрин. Ще отвличаме вниманието на гадовете, докато ти се промъкваш към Горния етаж по Котешката стълба.
— Какво е това? — попита момичето.
— Нещо, което историците помнят и всички останали са забравили — обясни доволен Померой. — Старо стълбище, останало от първите дни на Лондон, когато не е можело да се разчита изцяло на асансьорната система. Започва от третия и стига до Горния етаж, като минава през Музея. Готова ли си да тръгваш?
Не беше, но въпреки това кимна.
— Отивам с нея — заяви Бивъс.
— Не!
— Всичко е наред, Кейт. Искам да дойда. — Младежът преобръщаше мъртвите тела на инженерите и търсеше някое палто, в което да няма много дупки. Намери едно и се зае да му разкопчава копчетата. — Ако инженерите те забележат сама, веднага ще разберат какво става — обясни той. — Но ако аз съм с теб, ще те помислят за затворничка.
— Прав е, Кейт — съгласи се Померой и кимна, а Клайти Потс помогна на младия инженер да си облече палтото и избърса по-голямата част от кръвта с края на робата си. Погледна колко е часът. — Осем и половина. Според наблюдателните екрани МЕДУЗА ще бъде задействана в девет. Това ще ви осигури достатъчно време да направите каквото сте планирали. Но по-добре да тръгвате, преди онези инженери да се върнат с подкрепления.
33.
Вино, хапки и зората на една нова ера
„Джени Ханивър“ беше изпълнен със спомени за Ана Фанг — отпечатъка на устните ѝ върху мръсната чаша, формата на тялото ѝ върху неоправеното легло, половина прочетената книга в пилотската кабина, отбелязана с панделка на страница 205. В едно от шкафчетата Хестър намери сандъче, пълно с пари. Вътре имаше не само бронзови монети, но също така сребърни таели и златни суверени — това бяха повече пари, отколкото тя или Том бяха виждали някога.
— Била е богата! — прошепна Хестър.
Том се извъртя на пилотското място и погледна парите. През целия дълъг полет от Шан Гуо нито за миг не си беше помислял, че крадат дирижабъла; смяташе, че го заемат, за да довършат работата, започната от госпожица Фанг. Сега, докато гледаше как Хестър вдига блестяща шепа с монети, се почувства като крадец.
— Е — започна момичето и затвори сандъчето с пари. — Няма да са ѝ от полза в смъртта. Няма да са ни от полза и на нас, тъй като очаквам скоро да се присъединим към нея. — Погледна го. — Освен ако не си променил решението си?
Том поклати глава, макар че гневът, който изпитваше по-рано, се беше разсеял, докато се мъчеше да управлява дирижабъла и да го насочи на запад, въпреки капризния планински климат. Започваше да се страхува и да се чуди какво ли щеше да се случи с Катрин, когато баща ѝ бъде убит. Но все още искаше Валънтайн да си плати за всичките злини, които беше сторил. Започна да сканира радиочестотите в търсене на фара на Лондон, а Хестър претърсваше чекмеджетата, докато не намери търсеното — тежък черен пистолет и дълъг тънък нож.
Тази вечер голямата заседателна зала на Лондон е превърната в място за забавления благодарение на множеството поставени светлини и банери. Важните персони от големите и малките гилдии са в приповдигнато настроение и разговарят помежду си на пейките, тапицирани в зелена кожа, или седнали на подиума. Обсъждат развълнувани новия ловен район и все по-често поглеждат часовниците си с наближаването на часа за пускането в действие на МЕДУЗА. Чираци инженери ходят напред-назад между гостите и раздават експериментални храни, приготвени от отдела на началник Нимо. Храните са кафяви и имат странен вкус, но поне са изрязани в перфектни геометрични фигури.
Валънтайн си проправя път през тълпата, докато не намира Кроум и сподвижниците му — високите черни преследвачи, които са новата му охрана. Иска да пита лорд-кмета какво се е случило с агента, който е изпратил след Хестър Шоу. Върви към тях, като блъска с лакти добре облечени съветници и улавя части от разговорите им:
— Ето го Валънтайн, виж, върнал се е от Шан Гуо!
— Чух, че е взривил цялата аерофлота на Лигата!