Валънтайн тръгва с Кроум и двамата излизат на площада, откъдето се насочват към „Свети Павел“. Катрин е права — мисли си главният историк. — Той е луд! Защо не сложих край на плановете му, когато имах тази възможност? Над облаците летят и трещят ракети и светлината от експлодиращ дирижабъл окъпва обърнатите нагоре лица на тълпата, която надава вопъл:
— Ооооооооо!
Хестър Шоу се скрива в края на етажа, когато Възкресените минават покрай нея. Зелените им очи обхождат стените и палубите, а стоманените им нокти са извадени и потрепват.
Котешката стълба свърши в малка кръгла стая с изписани номера на мокрите стени и една-единствена метална врата. Бивъс вкара ключа в ключалката и го завъртя. В краищата на вратата се появиха линии светлина и се разнесоха гласове отвън — протяжното и възбудено „Оооо!“ на тълпата.
— Намираме се на алея на „Патерностер Скуеър“ — каза момчето. — Чудя се защо ли са толкова развълнувани?
Катрин извади часовника си и го задържа на слабата светлина от вратата.
— Девет без десет — каза тя. — Чакат МЕДУЗА.
Бивъс я прегърна за последно и ѝ прошепна бързо и срамежливо:
— Обичам те!
След това я бутна през вратата и влезе след нея, като се опитваше да изглежда като човек, който я е заловил, а не като неин приятел, и се запита дали някой друг инженер беше изричал някога това, което ѝ каза, или дали се беше чувствал така, както той, когато беше с Катрин.
Том с мъка си проправи път през хаоса в килнатата на една страна гондола на „Джени“. Светлините бяха изгаснали, а очите му се пълнеха с кръв от раната на челото му, която го заслепяваше. Болката от счупените му ребра се надигаше на неприятни зашеметяващи вълни. Искаше само да полегне, да затвори очи и да си почине, но знаеше, че не може да го направи. Затърси контролните механизми на ракетните установки и се примоли на всички богове, за които беше чувал, да не са повредени от взрива. Натисна десния превключвател и на командното табло се появи екран. Том избърса кръвта от очите си и видя в средата на мерника обърнатия с главата надолу призрак на „Асансьор до 13-ия етаж“, който се уголемяваше с всяка секунда.
Той натисна с цялата си тежест лостовете за изстрелване и усети как палубата потрепери под краката му, щом ракетите излетяха от гнездата си под гондолата. Те намериха целта си и го озари ослепителен светлик. Когато обаче премига няколко пъти, за да проясни зрението си, черният дирижабъл все още беше там. Том осъзна, че едва е одраскал огромния му брониран балон и че е на път да умре.
Но поне си беше спечелил още малко време, тъй като ракетните установки в дясната част на „Асансьора“ бяха повредени. Дирижабълът мина покрай „Джени“ и започна да се обръща. Том се опита да се успокои. Опита се да мисли за Катрин с надеждата, че нейният образ ще го последва в Мрачните владения, но беше минало доста време, откакто мечтаеше за нея, и дори не можеше да си спомни как изглежда. Единственото лице, което изникваше в съзнанието му, беше на Хестър, затова се замисли за нея и за нещата, които бяха преживели заедно, как се почувства, когато я прегърна на Защитната стена миналата вечер, как миришеше косата ѝ и колко топло беше стегнатото ѝ и кокалесто тяло под парцаливото палто.
От едно ъгълче на съзнанието му се появи споменът за ракетите на Лигата, които бяха обстреляли „Асансьор до 13-ия етаж“ при излитането му от Батмунк Гомпа — грохота на експлозиите и тихия, едва доловим шум от чупене на стъкла.
Балонът е брониран, но прозорците не са.
Том се върна обратно на лостовете на ракетите и се прицели наново, като този път мерникът на малкия екран не беше насочен към балона на „Асансьора“, а към прозорците му. Броячът до екрана му показваше, че са му останали три ракети. Изстреля ги наведнъж и повредената му гондола изстена и се разтресе, когато полетяха към целта си.
За стотна от секундата зърна Пюси и Генч в пилотската им кабина. Гледаха го с изумени и ужасени изражения. В следващия миг изчезнаха насред експлозията, когато ракетите се врязаха през прозорците им и гондолата им се изпълни с пламъци. На стълбите между палубата и балона изригна огнен гейзер, който отнесе горната част на дирижабъла. Когато зрението на Том се проясни, той видя летящата руина да се отдалечава от него. Всичко беше погълнато от пламъците — разбитата гондола, люковете, насочващите перки, двигателите и вътрешността на балона, докато не заприлича на огромен китайски фенер, който се носеше към светлините на Лондон.