Ала, то се знае, имаше едно по-специално.
Ади беше шестгодишна. Покрита бе с бинтове и лъскаво мазило с цвят на лимонова кора. Не миришеше на гумени мечета или дъвка, а на хидроколоид.
Наясно бях какво имам пред себе си.
Според прочетеното в чакалнята изгарянията от четвърта степен засягат тъканите под най-дълбоките слоеве кожа, включително мускули, сухожилия и кости. Та такъв бе случаят с Ади.
С изключение на очите. Очите ѝ бяха незасегнати - огромни и изразителни.
Макар на близките да било казано, че Ади и близнач- ката ѝ Мади няма да преживеят първоначалното третиране, те учудващо оцелели. Били две обикновени деца, които трябвало да тичат нейде в двор, да играят на гоненица или криеница, но понякога съдбата ти отрежда горчив хап. Около обед на следващия ден Ади се стабилизирала, докато състоянието на Мади се влошило. Колебаела се между живота и смъртта, докато героичен екип се трудел над нея и отказвал да допусне тя да умре. Катлийн не била там, но ѝ разказали колко необикновено смело дете била Мади.
Накрая крехкото ѝ тяло я предало. Една сестра казала, че за пръв път видяла конкретен лекар да плаче и когато той се разридал, останалите от екипа рухнали. Всички били дълбоко развълнувани от борбеността на двете близначки, на двете храбри ангелчета. Твърдели, че не били виждали никого като тях и не очаквали да видят.
- Искаш ли да видиш рисунката ми? - попита ме Ади.
Погледнах към Катлийн. Тя кимна.
- С удоволствие ще я погледна - отвърнах.
Преди да ми я покаже, Ади държеше да направи някои пояснения.
- Всичките ни снимки с Мади изгоряха в пожара, затова нарисувах портрет на Мади, та новите ми приятели да могат да видят какви бяхме, преди да се изгорим.
Тя ми връчи нарисувано с цветни моливи момичешко лице.
- Това е Мади - каза. - Нали е много красива?
Не можех да се доверя на гласа си, затова само кимнах.
Когато напуснахме отделението, Катлийн ми каза:
- Обичам ги всичките, но Ади е тази, която ме насочи към молитвите.
- Какво ѝ се е случило? - попитах.
Катлийн пое дълбоко въздух, преди да отговори.
- Преди около две седмици къщата на Ади се запалила. Родителите ѝ, Грег и Мелани, загинали при пожара, докато се опитвали да спасят живота на момиченцата.
- И Ади е била в състояние да говори за това?
Катлийн кимна.
- Налице е и обаждането на Мелани до 911. Очевидно тя останала блокирана долу. Грег се добрал до детската стая и поставил мокри хавлиени кърпи върху лицата на децата, за да ги поддържа живи до пристигането на пожарникарите.
- Много умно, че се е сетил за кърпите - отбелязах.
- Ади отначало си помислила, че мокрите кърпи сами долетели в стаята. Когато ѝ обясниха, че майка ѝ ги е хвърлила, лицето ѝ грейна. До този момент си бе мислила, че майка ѝ е избягала.
И двамата останахме мълчаливи известно време.
- Имало е много обич в този брак - промълвих.
- Аз не съм го изживявала лично, но винаги съм вярвала, че в течение на един добър брак, особено когато се отнася за децата, съпрузите често извършват спонтанни актове на героизъм, които остават незабелязани за широката общественост.
- А в прекрасния брак, когато единият от съпрузите падне, другият поема щафетата - допълних аз.
Катлийн ми хвърли поглед, който можеше да се разтълкува или като любопитен, или като нежен.
- Учудваш ме, Крийд.
5.
- Това са истински малки бомби, съдържат по 490 калории - отбеляза Катлийн Грей.
Погледнах недоверчиво кубчето пилешко.
- Надали са чак толкова - рекох.
- Довери ми се - настоя тя. - Някога работех в тази верига в Чарлстън.
Часът бе 19:45 и седяхме в “Старбъкс“ на ъгъла на Трета и Източна шейсет и шеста. И двамата нямахме особен апетит, но Катлийн обяви, че винаги се черпела с малинова курабийка след дежурствата си в центъра по изгаряния. Отхапа от нея.
- Вкусно - похвали я. - Формално погледнато, това е малиново-кайсиева курабийка. - Тя наклони глава встрани и ме изгледа преценяващо. - Сигурен ли си, че не искаш да опиташ една?
Отговорих ѝ, че не искам.
- Има и друга причина да я откажа - добавих.
- Каква друга причина?
- Съкратеното ѝ название е “макак“.
Тя остана втренчена в мен за миг и на устните ѝ заигра лека усмивка. Видях ги да се раздвижват едва забележимо, сякаш пресмяташе наум.
- Странна птица си ти - подхвърли тя. - Знаеш си го, нали?