- Разкажи ми за Виктор - подканих.
- Не мога. Ако го направя, ще ме убиеш.
С Кали се спогледахме. Кали не можа да се стърпи да мълчи повече.
- Тоя Виктор да не би да ти е казал, че ще те пуснем, ако си мълчиш за разговора си с него?
Моника изглеждаше объркана.
- Това подвеждащ въпрос ли е?
Кали ме погледна с изумление.
- Ама че извратен гадняр.
- Хей, дръж си устата - предупредих я. - Говориш за нашия работодател.
Около една минута тримата седяхме и се гледахме. Можех да я принудя да ми каже, но не исках да я измъчвам. Можех да го постигна и със заплаха, но това означаваше да ѝ дам фалшива надежда, а някак не ми изглеждаше редно. Реших да се откажа да узная мотива.
- Добре, Моника - рекох, - ти не ни каза за разговора си с Виктор, нито какво те свързва с него, така че се представи добре. Няма да те питам повече за това. Но отговори ми едно: защо гласът му е толкова странен?
- С парализирани ръце и крака е.
Кимнах.
- И все пак е някак неземен, има нещо повече.
Моника се бе поотпуснала, убедена, че ще бъде освободена. Беше спряла да плаче, а гласът ѝ звучеше по-си- гурно. Изглеждаше окуражена.
- Сигурно защото е много млад - промълви тя. - И е джудже.
С Кали се спогледахме.
- Джудже? - повторих.
Моника потрепери.
- Малък човек - поправи се тя. - Съжалявам, не исках да кажа това.
- Млад? Колко млад? - попита Кали.
Моника ме погледна, преди да отговори.
- Не знам - каза. - Малко над двайсетгодишен.
- Мъжът ти трябва да е направил нещо ужасно, та толкова да ядоса Виктор - подхвърлих.
Тя кимна и каза:
- Той спаси живота на Виктор.
8.
Леко положих главата на Моника обратно на пода и я задържах там. Помилвах я няколко пъти по косата, за да ѝ помогна да се успокои. И тя се успокои... докато не зърна спринцовката в свободната ми ръка. В този момент очите ѝ станаха огромни от ужас. Започна да се мята във вана. После изгуби контрол над мехура си. Твърде уплашена, за да я е грижа, пикаеше с всичка сила. Чух как урината шурти през дрехите ѝ и се стича гореща по бедрата ѝ. Поради плътната ни близост успя да намокри и крачола на моя панталон. Хвърлих на Кали поглед, изпълнен с раздразнение.
- Повярвай ми, Донован - промърмори тя, - това само може да подобри “морско-ваканционния“ ти стил.
Намръщих се и отслабих хватката съвсем леко, но все пак достатъчно и този път писъкът на Моника бе силен и пронизителен. Разбира се, полза от него нямаше сред тази пустош. Отново я поставих под контрол, разделих косата ѝ и забодох върха на спринцовката отстрани в скалпа ѝ. Няколко минути по-късно отворих страничната врата и блъснах Моника навън. Тялото ѝ се изтъркаля в някакви храсталаци и спря там. Тя се изправи с олюляване и успя да направи няколко несигурни крачки, преди да се строполи окончателно.
Кали включи на скорост, внимателно подкара вана между храстите и го върна на магистралата. Шофираше в рамките на позволената скорост в южна посока и скоро остави мястото на престъплението зад гърба ни.
- Тази беше истински боец - отбелязах аз, докато се премествах на предната пътническа седалка. - Много ме впечатли, като се изправи на крака.
Кали кимна.
Гумите на вана потропваха ритмично по неравния асфалт. Отминахме голф игрище отдясно и амбициозен комплекс от сгради отляво, който изглеждаше недовършен и изоставен. Няколкото входа към жилищни сгради, които отминахме, бяха скрити с буйна и гъста зеленина дори през февруари. Зачудих се що за хора плащаха тези астрономически цени, за да живеят на близо километър от плажа сред паяци и комари, без предимството на гледка към океана.
- Имаше разкошна коса - отбелязах.
- Много добре подстригана - съгласи се Кали. - И поддържана също така.
Помълча минута, преди да попита:
- След колко време мислиш, че ще я открие някой?
- Толкова близо до плантацията? Вероятно след два дни.
- Според теб дали ще забележат следата от иглата на скалпа?
- Това да не ти е “От местопрестъплението“? Надали патологът ще я види.
- И защо си сигурен?
- Убодох я в една от раните по главата ѝ.
Кали поразсъждава над казаното.
- Сигурно се е ударила, като я метна с главата напред във вана.
- И аз така предполагам - потвърдих.