Кимнах.
После тя добави:
- Чух, че се е подложил на лечение, и това ме радва. Надявам се да е добре. Надявам се да намери душевен покой.
Отново кимнах.
Вече имах окончателен план как да се справя със ситуацията Кен-Джанет и сега си дадох сметка колко прав съм бил в решението си да не я замесвам.
Вечерята ни беше прекрасна, а после шофьорът ми ни закара до дома ѝ и тя ме покани да вляза. Катлийн живееше в скромна къща, разделена на две жилища. Нейното се състоеше от три помещения: кухня, дневна и спалня плюс баня. На дивана в дневната лежеше малка купчина книги. Тя ги вдигна и ги премести на масичката, та да има къде да седнем.
- Съжалявам, че обстановката не е по-приятна – каза тя.
- Не ставай глупава.
- Просто в този град всичко е толкова скъпо.
- Тук е прекрасно - казах.
И за мен наистина беше така. Когато съм във Вирджиния, спя в затворническа килия. Когато съм другаде за повече от ден-два, обикновено прониквам в домовете на непознати и спя на тавана им. Случва се да живея на нечий таван по цели седмици. В сравнение с това домът на Катлийн бе истински палат.
Мога да ти предложа джин с тоник, минерална вода, какао с обезмаслено мляко и диетична кока-кола - изреди тя.
- Имаш ли таван? - попитах я.
- Що за странен въпрос? - учуди се тя.
- Просто ми направи впечатление, че нямаш достатъч- но място за съхраняване на вещи.
- Имам половин мансарда и половин мазе - уведоми ме тя. - Печеля ли някаква награда с това?
Поставих длан върху бузата ѝ и се погледнахме.
- Не ме карай да ти ги показвам - рече ми. - Таванът е претъпкан с боклуци, а в мазето според мен има плъхове.
Попитах дали може да я целуна.
- Добре - съгласи се тя, - но само веднъж. И да не е целувка като в киното - добави.
10.
- Не ми харесва тонът ви, господин Крийд.
- Защо ли пък трябва да сте изключение? - промърморих.
Беше малко след осем сутринта. Седях в кафето на болницата и си бъбрех с Хейзъл, лелята на Ади.
- И каква точно е връзката ви с Ади?
- Тя ми е приятелка.
След като разбрах колко специална е Ади за Катлийн, бях дошъл в болницата да я видя. При разговор с една от медицинските сестри научих, че Грег, бащата на Ади, е спечелил десет милиона долара от лотарията на щата Ню Йорк преди шест месеца. Узнах също, че Хейзъл и Робърт Хюз възнамерявали да осиновят племенницата си след изписването ѝ от болницата, но се отказали при новината, че парите ги няма вече. Тъй че когато се появи леля Хейзъл, я причаках в кафето.
- Ние не сме богати хора, господин Крийд - беше ми казала Хейзъл. - На Ади ще са ѝ нужни специализирани медицински грижи до края на живота ѝ и да, разчитахме на наследството, за да ѝ ги осигурим.
- Може би интересът ви към благосъстоянието на Ади се е ограничавал само до наследството - бях подхвърлил, на което леля Хейзъл отвърна, че не харесвала тона ми.
- Какво стана с печалбата от лотарията? - попитах.
- Част от парите Грег похарчи за къщата, колите и кредитни карти. Останалите девет милиона бяха депозирани с условие за изплащане на суми през равни интервали от време.
Получих внезапно прозрение, от което мигом ми се сви стомахът.
Хейзъл продължи:
- Депозитът трябваше да осигурява щедри месечни суми до края на живота на Грег и Мелани. Но бе така структуриран, че изплащането на парите приключи със смъртта им.
- Можете ли да си припомните някои конкретни условия? - попитах.
- Не - отговори тя. - Но цялата тази работа ми се видя мошеничество.
- Кой може да ми каже повече?
Тя ме изгледа с подозрение.
- Предполагам, че адвокатът на Грег е в състояние да ви даде подробности.
Порови из ръчната си чанта и ми подаде визитка на някой си Гарет Ънгър, адвокат. Оставих на масата пари, които да покрият сметката за кафетата ни.
- Ще поговоря с Ънгър и ще ви уведомя, ако има някакво развитие.
- Не можем да си позволим да ви платим – предупреди тя.
- Приемете го като акт на добра воля от моя страна - успокоих я. - Впрочем бихте ли ми казали адреса на къщата? Не е зле да поогледам там.
- Кой точно сте вие? - попита тя.
- Човек, с когото шега не бива - отсякох.
Хейзъл ме изгледа загрижено и аз се усмихнах.
- Това е реплика от филм - поясних.
- Аха.
- “Принцесата булка“ - добавих.
- Нещо не ми звучи като сватбарски филм - усъмни се тя.