Куин игнорира забележката.
- Двеста войници са се подложили на изпитание на оръжието - изрецитира той. - Четирийсет и шест от тях са с опит на бойното поле...
- Стара новина - махна пренебрежително Крийд.
Куин се обърна с лице към видеокамерата.
- Държа да се знае за протокола, че те съветвам да спреш.
- Не ставай смешен - смъмри го Крийд. - Ако си тръгнеш, просто ще измисля начин да го направя сам.
- Тъй де, за това говоря - поясни Куин. - Ако си тръгна и припаднеш, кой ще спре лъча?
Крийд погледна изпитателно тъмните безжизнени очи на гиганта в търсене на пословичния грам човечност.
- Ти какво - рече той, - да не би да се размекваш?
Куин не отговори и Крийд осъзна, че ако въобще имаше отговор, той нямаше да дойде от очите на Куин. Очите на Куин не бяха прозорци към душата му. Те бяха лобно място на всяко веселие.
- Виж сега - продължи да обяснява Куин, - ако натискам спусъка, докато умреш, всеки наемен убиец, всеки наказателен отряд и половината въоръжени сили в страната ще ме погнат да ме загробят.
- О, по дяволите, Огъстъс, тези типове се опитват да ме убият всеки път щом изобретят нова играчка. Не забравяй, че ми плащат добре за тази гадост.
- Авансово, надявам се.
Обърнат към камерата, Крийд заяви:
- Ако умра тази нощ, преследвайте този грозен кучи син и го убийте като куче, така му се полага.
Крийд намигна на страховития си приятел и разтърси крака.
Куин сви рамене.
- Това последното винаги мога да го премонтирам.
Той задържа погледа на приятеля си за секунда, после погледна хронометъра си и натисна спусъка.
Десет секунди по-късно Донован Крийд лежеше по гръб безжизнен, макар крясъците му да продължаваха да отекват между стените на затворническата килия.
Огъстъс Куин, човек напълно необременен от сантименталност, остави Крийд където се беше строполил и извади видеокартата от камерата. Утре щеше да разпрати копия до Агенцията за национална сигурност, ЦРУ и Департамента по вътрешна сигурност.
Куин понечи да пъхне видеокартата в джоба си, но замръзна, когато чу тих звук. При отсъствието на сигурност предпочиташе да не провира огромното си тяло през тясната врата на килията, но все пак ставаше дума за Донован Крийд, затова Куин влезе с неохота, коленичи на пода и опипа китката на Крийд за пулс. Като не откри такъв, обгърна главата на мъртвеца в гигантската си длан и приближи ухо до устата на Крийд.
От нея се откъсна пресеклив шепот:
- Само толкова ли ти е силата?
Стреснат, Куин отскочи назад.
- Ах ти, копеле! - изрече той за втори път тази нощ.
Един ден щеше да пие в рокерски бар или да виси на месарска кука нейде си, а някой щеше да го попита кой е най-коравият тип, когото е срещал в живота си.
Куин щеше да отвърне: Донован Крийд, и щеше да приведе десетки примери за издръжливостта на Крийд, като щеше да остави тези най-скорошни събития за финал. Щеше да го разкаже точно както се случи тази вечер, нямаше нужда да разкрасява нещата, и щеше да завърши разказа си с тази последна реплика на Крийд: “Само толкова ли ти е силата?“. Слушателят му щеше да се усмихне, защото заключителните фрази на Крийд винаги бяха крилати.
Както се оказа, това не бяха финалните думи на Крийд.
- Този път - промълви той - задръж дванайсет секунди.
Куин въздъхна.
- Да си бях донесъл сандвич - изпъшка той.
Куин не се бои от нито един човек или животно на света, с изключение на мъжа в краката му. По-конкретно бои се от онова нещо у него, което тласка Донован Крийд всяка нощ да спи в затворническа килия, когато е в централата си във Вирджиния, или по тавани и тесни пространства в домовете на нищо неподозиращи непознати през останалото време. Куин не може да проумее кое подклажда безумното желание на Крийд да тренира устойчивостта си на мъчения, като назначава тези ужасяващи среднощни сеанси, за да играе ролята на опитно свинче за последното изобретение в сферата на смъртоносните оръжия.
Куин се връща обратно през вратата на килията и отново поставя видеокартата в камерата. Взира се в диафрагмата и натиска бутона за записване.
Обективът показва неприветлива затворническа килия с размери метър и осемдесет на три. До лявата стена има тясно легло с гол дюшек, разделено от тоалетната чиния с мивка от неръждаема стомана. Армираните стени от сгуробетонни тухли и бетонният под са боядисани в казионно сив цвят. Предната страна на килията представлява решетка от петсантиметрови железни пръти. Централната секция може да бъде плъзната встрани за влизането и излизането на затворника. Таванът е висок, с флуоресцентно осветление под решетка, така че затворниците да не се изкушават да замерят лампата с храна или дрехи в опит да получат парчета стъкло, които да използват като оръжие.